Къде е границата между ПР-кампанията и платения репортаж

Отговор  от рубриката „Въпрос?!“, заден от Даниела Младенова, Благоевград

Уважаема Даниела, благодаря за въпроса. Най-напред бих искал да отбележа, че според мен ПР-кампании не съществуват. Свидетели сме на множество рекламни и пропагандни кампании, но те не са ПР и затова няма да ги коментирам подробно сега. Колкото се отнася до вашия въпрос, ще засегна в отговора си два плана:

Теоретичен

На теория и в световен мащаб границата е поставена преди 105 години от видния американски ПР-практик и теоретик Айви Лий. През 1906 г. той разпространява писмо до главните редактори на най-влиятелните за времето си вестници, добило популярност като „Декларация на принципите”. В него Айви Лий разкрива философията на ПР-професията и така формулира първите етичните стандарти за общуването журналист – ПР-специалист. По-долу цитирам извадки от неговата „Декларация”:

  • „Това не е тайно пресбюро. Работата ни е прозрачна. Нашата цел е да доставяме новини.“
  • „Това не е рекламна агенция. Ако смятате, че изпратената информация трябва да попадне в рекламния ви отдел, не я използвайте.“
  • „Стремим се да бъдем максимално точни. Допълнителна информация по всички въпроси ще ви бъде изпратена веднага и ще помагаме на всеки журналист да получи търсената информация и факти…“
  • „Накратко, нашият план е искрено, открито в интерес на бизнеса и публичните институции, да доставяме на медиите и публиките в САЩ навременна и точна информация по теми, които интересуват публиките и по всички въпроси, по които те трябва да бъдат информирани.“

Доколкото знам, въпросното съчинение в проза се споменава в лекциите по журналистика и по ПР в рамките на специализираната подготовка, която предлагат българските университети. Основната идея е, че ПР-специалистите са независими (от журналистите) доставчици на социално значима информация. При това те би трябвало да я доставят на медиите и на останалите заинтересовани напълно безплатно и в интерес на обществото. Аналогично разбиране е залегнало и в етичните кодекси на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 1986 г. и на БАПРА – Българската асоциация на ПР агенциите от 2005 година.

От своя страна родните журналисти също декларираха професионална еманципация чрез приетия през 2004 година Етичен кодекс на българските медии. В него ключово значение се придава на журналистическата независимост:

„3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ

3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
3.2 Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.
3.3 Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
3.4 Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
3.5 Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.
3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
3.7 Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този Кодекс.
3.8 Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.”

Силно се надявам от изложението дотук да е станало ясно, че приетите от самите журналисти и ПР-специалисти етични стандарти изключват плащания помежду им под каквато и да било форма. Поне на теория. Затова преминавам към втория план.

Практически

Практически положението у нас в редица случаи е доста по-различно. От едната страна стоят началници, които не правят разлика между ПР, реклама и пропаганда, между социалноотговорна обществена комуникация и тиражирани чрез средствата за масово осведомяване измишльотини.

От другата страна стоят други началници, които на свой ред отдавна са забравили какво пише в „техния” етичен кодекс, ако въобще някога са го чели. Те редовно сключват т. нар. договори за информационно обслужване, най-често с политически формации и мощни бизнес структури.

Така на практика се официализира немислимото в САЩ и Западна Европа. Силните на деня за известно време си гарантират медиен комфорт, а някои собственици на медии освен пари получават и политически гарантирана недосегаемост.

Нищо неподозиращият зрител трепетно следи любимия си сериал, съдържащ „продуктово позициониране”. Вярно, че българските кинопроизводители споменават това мимоходом в началото на епизода, но зад неясното словосъчетание се крие откровено заобикаляне на Закона за радиото и телевизията.

Ако пораженията върху зрителското съзнание в тези случаи все пак са сравнително ограничени, какво да кажем за т. нар. платени репортажи. Платеният репортаж се обявява рядко и само в някои от телевизиите. С акта на неговото обявяване обаче той не става нито по-обективен, нито по-законен, ако се прочете Законът за радиото и телевизията. Лошото тук е, че т. нар. платени репортажи се поставят в новинарските блокове и се възприемат от публиката като новини. Казано по друг начин, мнението на един началник се легитимира пред обществото като неоспорим факт! Ежедневно се формират снопове от паралелни реалности, в които редовият гражданин се спасява чрез бездушие, безчувственост и примитивизъм. Медийният скандал е ежечасие. Скандалите не поклащат действителността, задълбочават я.

За размера на бедствието можем да съдим единствено индиректно чрез случаи като нашумялата напоследък сага „Нова телевизия – Васа Ганчева”. На българска почва обаче този тип саги нямат продължение.

И не е бил прав Шексир когато е твърдял, че светът е театър и всички сме актьори. Дори той не е могъл да предвиди, че безпринципното съдружие ще роди интелектуални чудовища и информационни жертви и че всички ще живеем в чужда пиеса, респективно телевизионен сериал.

  Статии етикети: , , , , , , , , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


6 коментара

  1. Даниела Младенова
    06/08/2011 в 5:25 , линк

    А този етичен кодекс на журналистите има ли правна сила? Някой подписва ли се персонално, че ще го спазва или е просто фойерверк?

  2. Владимир Петров
    06/08/2011 в 6:48 , линк

    1. Дълбоко се съмнявам в това, че у нас няма ПР кампании.
    2. Навярно разликата е в това, че една ПР кампания би следвало да е насочена към обществения интерес, докато частната такава – към персонален (бизнес, групов, идеален или друг). Въпросът тогава идва до това: кой контролира? За платените съобщения, представени често и като новини, това би следвало да са регламентираните органи от профилираните обществени структури в това отношение, докато за ПР кампаниите – надзорните съвети на структурите, които ги генерират и в по-общ случай – законодателните структури, ако няма други по-ниски йерархични нива и обществено профилиране.
    3. Етичния кодекс би следвало да се „брани“ от етични комисии или други специфични и неотменими от тях обществени структури, пък били те и професионални. Навярно най-тежката санкция, която една такава морална структура би могла да наложи е отнемането на професионална акредитация или както и да се нарича тя. Пример за това е етичната комисия при лекарския съюз (по същество проблемите пред подобен род звена са еднотипни). Разликата е, че всеки лекар, за да упражнява легално своята професия, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (?!?) трябва да членува в това, по същество, сдружение…
    4. Според мен, историците също трябва да имат свой етичен кодекс (клетва на историка преди получаване на диплома) по подобие на лекарите (Хипократова клетва).
    В това отношение подтиквам определени среди вече няколко години…

  3. ПР1
    06/08/2011 в 8:01 , линк

    До Даниела: У нас малко неща имат правна сила. Вероятно законите са с най-малката правна сила:)
    До Владимир: ПР-кампаниите са невъзможни. Единствените, които не го знаят, са някои преподаватели и техните студенти.

  4. Даниела Младенова
    06/08/2011 в 8:15 , линк

    Да разбирам ли, че платеният репортаж е същото като ПР-кампания, само че по-евтино? ;)))

  5. ПР1
    06/08/2011 в 8:31 , линк

    До Даниела: Платеният репортаж е като платената любов. Зависи от класата на заведението:)

  6. Даниела Младенова
    06/08/2011 в 8:38 , линк

    :)))))))) А ПР-ът е цялото заведение :)))

Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free