Седмична анкета
Зареждане ...
Съвет на деня
- Когато предлагаш продукт
с по-малко достойнства от своя конкурент, акцентирай върху цената на изделието.
- Когато предлагаш продукт
-
Последни публикации
Етикети
PR1 Bulgaria PR 1 Bulgaria БАПРА БДВО БНР БНТ БСП Бойко Борисов България ГЕРБ Германия ДПС ЕС Избори 2013 КАТ НАП НОЩ Нова Телевизия ПР ПР1 България ПР 1 България ПР1България Софийски университет София брифинг демокрация емиграция епидемия журналистика избори комфорт манипулации маркетинг медии оптимизъм парламент президент пропаганда протести реклама свобода символ скандал социолози тъща
Накъде гледа Точката
Даже не знам как да започна. Ситуация АБСУРД, или може би „Ъпсурт“? Събитието се развива в три действия (според моите усщания).
Въпрос на гледна точка.
Първо действие:Паркинг. Частен. Необозначен! Впоследствие се оказва, имало някакви хора, чиято основна задача била да подават информация.
Грешка – не били длъжни. Четете мисли. Или е въпрос на гледна точка?
Второ действие: джип Гранд Чероки (значи пари).
Позиция:
–Товае моето пространство и вие сте нарушители! Аз съм бариера, която трябва да попрескочите, по начин никому неизвестен.
Ами сега?! Мисли, мисли, мисли!
Поява на човек, който в първият момент припознаваш като готин. Въпрос на гледна точка. Лека светлинка в тунела. Има връзка. Връзката е жена! О, Господи, каква жена! Личност, с женски полови белези, но с мъжко поведение.
И стана тя, каквато стана.
Диалог ПЪРВИ:
Аз: Извинете,бихте ли ми казали на кого принадлежи тази голяма машина (кола,джип)?
Тя: Не знам.
Аз: А как бих могла да намеря господаря на тази каляска (художествена измислица)?
Тя: Не знам.
Аз: Има ли начин да издирим този цар и господар?
Тя: Не.
Аз: с Други думи, вие не го познавате? (говоря уважително). Дали го заслужава, е въпрос на гледна точка.
Тя: Не и не ЖИВЕЕ ТУК?
Аз: Така ли, а вие откъде знаете?
Правя раследване (според нейните думи.). Е или не ,е въпрос на гледна точка.
Извинете за прекъсването.
Тя: Това е частен паркинг и нямате право да паркирате тук!
Аз: ОК, разбрах. Но и все пак.Няма ли да съдействате? Искам царя да получи моите извинения и да си отивам, както се казва, по живо по здраво.
Тя: Не! Вашата тиква ще остане в нашата градина!
Край на Диалог ПЪРВИ.
Ами сега? Мисли,мисли,мисли! Бързо! ДА, ДА, ДА! АТАКАТА БИЛА НАЙ- ДОБРАТА ЗАЩИТА. Имам план. Не – имам няколко плана.
Първи план в дейстие:
Диалог ВТОРИ:
Аз: Осъзнах грешката си. Искам да се извиня, но Вие не съдействате. Значи бих могла да викна някоя медия и да Ви дам възможност да станете медийна звезда ?
Тя: Ами добре.
Получавам порция ирония примесена със сърказъм и малко жлъч за цвят. План едно не работи. Грешката е моя. Не съм убедителна.Задействам план номер две.
Втори план в действие:
Диалог ТРЕТИ:
(кратко и ясно,без много много приказки)
Аз: Значи бих могла да викна силите на реда. Може би те ще помогнат? (Мисля си, дано не се съгласи,че тя ще стане една…).
Тя: Ами добре.
Получавам поредната плесница, за която май сама се помолих. И все пак. Искам да си отида. Толкова просто звучи, а е почти невъзможно. Продължавам…..или се отказам? Мислите минават като товарен влак в главата ми.Трябва да има решение, трябва. Ами да!
Има решение! Ще си отида, и на другия ден ще си взема колата. Простичко. Без скандал. Моята тиква ще бъде на безопасно място. Какво по-добро от това. Стоп! На безопасно място ли казах? Ами да…
Осени ме още една идея, план, или там каквото и да било. Въпрос на гледна точка.
Диалог ЧЕТВЪРТИ:
Аз: Добре!Оставям тиквата тук при вас.Но кажете? Нали е частен паркинг?
Тя: Да
Аз: Значи има охрана!
Тя: Да
Аз: Гарантирате ли ми, че тиквата ще я намеря в същото състояние, в което я оставям.
Тя: Не.
Аз: Как така не? Нали току що казахте…(знаете вече какво каза тя..).
Тя: Да
Плесница! Ирония! Сърказъм и сплетени ръце (как не я заболях?) Това беше за мен.
Кой каза, че нападението е било най- ДОБРАТА защита. Тук не знам дали е въпрос на гледна точка!
Пораженчески тръгвам. На ужким. Мисловният процес е продължавал, докато трае моето изтегляне от фронтовата линия. Не е било напразно! Ненадейна поява на още един план. Това може би е тежката артилерия? Въпрос на гледна точка!?
Най-ЕМОЦИОНАЛНИЯ! Може би.
Моментът с клетвите и заклинанията, или нещо такова.
Диалог номер ПЕТ:
С последни сили изричам:
„На човека, който уж не познавате, чиито мобилен номер нямате, който не живее тук, но всеки ден остава ГОЛЕМИЯ КОРАБ на пристан точно на това местенце и се оказва, че взема частна каруца, за да стигне незнайно къде, кажете че в живота нещата се обръщат. Днес аз имах желание да видя царя и да му дам солта на живота (имаше приказка една ) , да му кажа едно простичко ИЗВИНЕТЕ МЕ, СГРЕШИХ! Дали този кучешки, за някокого живот, за Царя не ( поне не засега), няма да го постави в ситуация, подобна, но не в негова полза……Как ли би се почуствал?”
Тя :Реакция нула
.
Срам!Срам!Срам!
Как можах да го допусна.Унижих се достатъчно. Тръгвам си!!! Утрото е по-мъдро от вечерта. Ще видим!!!!! Сякаш това е краят!
Не. Не бил краят.
Имало още едно дествие.
Среща с ЦАРЯ!!!!!
Докато се влачех като смачкан охлюв до моята тиква, видите ли, царят се появил! Но не. Това не е цар обикновен. Това е Зевс! О, Богове!!!! Разярен като кастилски бик. Гръм и мълнии! Ами сега? ТОЙ е слязъл сред простосмъртните. Иска възмездие. Добре, ще се извиня.
Диалог номер ШЕСТ:
Аз: Извинете за неудобството. Не знаех и никой не ми каза, че съм навлязла в забранени води.
Той: Фучи. Огнен поглед, искащ жертва и то веднага.
Аз: Мисля, че се извиних? (с тон на жертвеното агне).
Той: Имате ли огледало в къщи?
Аз: Да.
Мисля си, че Зевс ще се опита да ме смачка, казвайки ми, че съм малък човек (не жена), която е толкова гро…на и нагла т.н. Но не! Припозната съм като Пепеляшка. Той вади от речника си думи, подходящи за полубогиня. Въпрос на гледна точка!? Бързо мисли! И все пак е не кой да е!
Той: Ще се погледнеш ли в огледалото и ще си кажеш ли,че не спазваш човешките правила?
Ново пет!
Аз: Добре.
Бързам да избягам от началото на разговор за правата и задълеженията. Не се знае докъде ще да стигнем. Имаше една култова реплика, която Зевс каза. И тя е, че ако продължавам да го гледам надменно, ще си тръгне (тук вече аз изгубих ума и дума)… Бях просто любезна, а какво излезе, че той Велики, не може да ме припознае. О, Богове!!! Откъде я взе тази власт? Кой му я даде! Нали божествата са съвършени? Как може да се обърка така?
Грешка. Личи че съм простосмъртна.
Аз май само това умея. Да бъркам.
Краят е край. Почти като в Холивуд. Happy end!
Той помести своята тежка машна и даде път на простосмъртната да си тръгне, изгонена и опозорена.
В ситуации като тази умните отстъпват. Или отново е въпрос на гледна точка?
Т.П.