Накъде гледа Точката

Даже не знам как да започна. Ситуация АБСУРД, или може би „Ъпсурт“? Събитието се развива в три действия (според моите усщания).

Въпрос на гледна точка.

Първо действие:Паркинг. Частен. Необозначен! Впоследствие се оказва, имало някакви хора, чиято основна задача била да подават информация.

Грешка – не били длъжни. Четете мисли. Или е въпрос на гледна точка?

Второ действие: джип Гранд Чероки (значи пари).

Позиция:

–Товае моето пространство и вие сте нарушители! Аз съм бариера, която трябва да попрескочите, по начин никому неизвестен.

Ами сега?! Мисли, мисли, мисли!

Поява на човек, който в първият момент припознаваш като готин. Въпрос на гледна точка. Лека светлинка в тунела. Има връзка. Връзката е жена! О, Господи, каква жена! Личност, с женски полови белези, но с мъжко поведение.

И стана тя, каквато стана.

Диалог ПЪРВИ:

Аз: Извинете,бихте ли ми казали на кого принадлежи тази голяма машина (кола,джип)?

Тя: Не знам.

Аз: А как бих могла да намеря господаря на тази каляска (художествена измислица)?

Тя: Не знам.

Аз: Има ли начин да издирим този цар и господар?

Тя: Не.

Аз: с Други думи, вие не го познавате? (говоря уважително). Дали го заслужава, е въпрос на гледна точка.

Тя: Не и не ЖИВЕЕ ТУК?

Аз: Така ли, а вие откъде знаете?

Правя раследване (според нейните думи.). Е или не ,е въпрос на гледна точка.

Извинете за прекъсването.

Тя: Това е частен паркинг и нямате право да паркирате тук!

Аз: ОК, разбрах. Но и все пак.Няма ли да съдействате? Искам царя да получи моите извинения и да си отивам, както се казва, по живо по здраво.

Тя: Не! Вашата тиква ще остане в нашата градина!

Край на Диалог ПЪРВИ.

Ами сега? Мисли,мисли,мисли! Бързо! ДА, ДА, ДА! АТАКАТА БИЛА НАЙ- ДОБРАТА ЗАЩИТА. Имам план. Не – имам няколко плана.

Първи план в дейстие:

Диалог ВТОРИ:

Аз: Осъзнах грешката си. Искам да се извиня, но Вие не съдействате. Значи бих могла да викна някоя медия и да Ви дам възможност да станете медийна звезда ?

Тя: Ами добре.

Получавам порция ирония примесена със сърказъм и малко жлъч за цвят. План едно не работи. Грешката е моя. Не съм убедителна.Задействам план номер две.

Втори план в действие:

Диалог ТРЕТИ:

(кратко и ясно,без много много приказки)

Аз: Значи бих могла да викна силите на реда. Може би те ще помогнат? (Мисля си, дано не се съгласи,че тя ще стане една…).

Тя: Ами добре.

Получавам поредната плесница, за която май сама се помолих. И все пак. Искам да си отида. Толкова просто звучи, а е почти невъзможно. Продължавам…..или се отказам? Мислите минават като товарен влак в главата ми.Трябва да има решение, трябва. Ами да!

Има решение! Ще си отида, и на другия ден ще си взема колата. Простичко. Без скандал. Моята тиква ще бъде на безопасно място. Какво по-добро от това. Стоп! На безопасно място ли казах? Ами да…

Осени ме още една идея, план, или там каквото и да било. Въпрос на гледна точка.

Диалог ЧЕТВЪРТИ:

Аз: Добре!Оставям тиквата тук при вас.Но кажете? Нали е частен паркинг?

Тя: Да

Аз: Значи има охрана!

Тя: Да

Аз: Гарантирате ли ми, че тиквата ще я намеря в същото състояние, в което я оставям.

Тя: Не.

Аз: Как така не? Нали току що казахте…(знаете вече какво каза тя..).

Тя: Да

Плесница! Ирония! Сърказъм и сплетени ръце (как не я заболях?) Това беше за мен.

Кой каза, че нападението е било най- ДОБРАТА защита. Тук не знам дали е въпрос на гледна точка!

Пораженчески тръгвам. На ужким. Мисловният процес е продължавал, докато трае моето изтегляне от фронтовата линия. Не е било напразно! Ненадейна поява на още един план. Това може би е тежката артилерия? Въпрос на гледна точка!?

Най-ЕМОЦИОНАЛНИЯ! Може би.

Моментът с  клетвите и заклинанията, или нещо такова.

Диалог номер ПЕТ:

С последни сили изричам:

„На човека, който уж не познавате, чиито мобилен номер нямате, който не живее тук, но всеки ден остава ГОЛЕМИЯ КОРАБ на пристан точно на това местенце и се оказва, че взема частна каруца, за да стигне незнайно къде, кажете че в живота нещата се обръщат. Днес аз имах желание да видя царя и да му дам солта на живота (имаше приказка една ) , да му кажа едно простичко ИЗВИНЕТЕ МЕ, СГРЕШИХ! Дали този кучешки, за някокого живот, за Царя не ( поне не засега), няма да го постави в ситуация, подобна, но не в негова полза……Как ли би се почуствал?”

Тя :Реакция нула

.

Срам!Срам!Срам!

Как можах да го допусна.Унижих се достатъчно. Тръгвам си!!! Утрото е по-мъдро от вечерта. Ще видим!!!!! Сякаш това е краят!

Не. Не бил краят.

Имало още едно дествие.

Среща с ЦАРЯ!!!!!

Докато се влачех като смачкан охлюв до моята тиква, видите ли, царят се появил! Но не. Това не е цар обикновен. Това е Зевс! О, Богове!!!! Разярен като кастилски бик. Гръм и мълнии! Ами сега? ТОЙ е слязъл сред простосмъртните. Иска възмездие. Добре, ще се извиня.

Диалог номер ШЕСТ:

Аз: Извинете за неудобството. Не знаех и никой не ми каза, че съм навлязла в забранени води.

Той: Фучи. Огнен поглед, искащ жертва и то веднага.

Аз: Мисля, че се извиних? (с тон на жертвеното агне).

Той: Имате ли огледало в къщи?

Аз: Да.

Мисля си, че Зевс ще се опита да ме смачка, казвайки ми, че съм малък човек (не жена), която е толкова гро…на и нагла т.н. Но не! Припозната съм като Пепеляшка. Той вади от речника си думи, подходящи за полубогиня. Въпрос на гледна точка!? Бързо мисли! И все пак е не кой да е!

Той: Ще се погледнеш ли в огледалото и ще си кажеш ли,че не спазваш човешките правила?

Ново пет!

Аз: Добре.

Бързам да избягам от началото на разговор за правата и задълеженията. Не се знае докъде ще да стигнем. Имаше една култова реплика, която Зевс каза. И тя е, че ако продължавам да го гледам надменно, ще си тръгне (тук вече аз изгубих ума и дума)… Бях просто любезна, а какво излезе, че той Велики, не може да ме припознае. О, Богове!!! Откъде я взе тази власт? Кой му я даде! Нали божествата са съвършени? Как може да се обърка така?

Грешка. Личи че съм простосмъртна.

Аз май само това умея. Да бъркам.

Краят е край. Почти като в Холивуд. Happy end!

Той помести своята тежка машна и даде път на простосмъртната да си тръгне, изгонена и опозорена.

В ситуации като тази умните отстъпват. Или отново е въпрос на гледна точка?

Т.П.