Дългият път към Човека

МАРИНА МАРИНОВА от София е на 24 години. Учила е във Финансовата академия към правителството на Руската Федерация по специалността „Международни икономически отношения”,  а в момента си доучва по специалност „Икономика” в СУ „Св. Климент Охридски”.

За нея вярата в собствените възможности е движещата сила. Тази вяра е помогнала да прескочи множество житейски бездни и да намери съмишленици, които вярват в нейните идеи.

• Любимо занимание: На дълъг път, откъснат от сигурността на познатото; катереща се по скали и гмуркаща се под морските води – занимания, които ме карат да се чувствам жива.
• Девиз: „Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание. Каквото е то, такава е и волята ти. Каквато е тя, такива са делата ти. Каквито са те, такава е съдбата ти”.

Брихадараняка упанишада

• Работа: Последните 7 години преминаха в търсене – банков сектор, телекомуникации, туризъм……а удовлетворението не идваше от никъде, въпреки одобрението на околните. Докато не започнах да правя това, което обичам. Така се озовах в кабинета на председателя на билкарите в България. Тежките работни дни с пациенти приключват, а аз не мога да сваля усмивката от лицето си. Щастлива съм, когато насочвам хората към алтернативната медицина. Вярвам, че лечението трябва да е насочено към корена на заболяването, да не се подтиска и отстранява проявлението и симптоматиката му. Това нежелание за вникване в същността на болестта води до последващи нейни проявления. Нашият мироглед, смисъл на живот, чувства, хигиена на мислите – те са първоизточник на нашата реалност.
• Кауза: Да помагам на хората да променят начина си на живот, да повярват в собственото си изцеление. Няма нелечими болести, има нелечими хора.
• Успехи: Успехът е да вървиш по Пътя си. Да вярваш в него. Той е само твой и никой друг не би могъл да го извърви както теб. Ти си тук затова. Удовлетворението е най- яркият знак за успех.

• Проблеми: Препятствията са най-силният ни съюзник в личностното израстване, най-търпеливият учител и водач в растежа и осъзнаването ни. Уроци, които безспирно ни преследват, до момента в който не ги приемем, осмислим и усвоим….и всичко това, за да се освободим за следващите, още по-значими и отново тласкащи ни отвъд рамката на собствените ни възгледи…
• Стремежи: Да сме Човеци. Да обичаме и прощаваме със и от сърце. Да вярваме в себе си и да разгръщаме потенциала, залегнал в нас. И всичко това е любов – най-мощният поведенчески мотиватор, работещ за разширяване на нашите его-граници като антипод на страха, препъващ хода ни.
• Автопожелание: Пожеланието е поток от позитивна енергия, който би могъл да се насочи от мен, не към мен. Пожелавам ви много работа, водеща до удовлетворение и множене на потребителите ви.
• Най-важното нещо: Хармонията със себе си, околните, природата.
• Най-ценното нещо: Настоящето. Това, което сме, мислим, чувстваме, правим. Сега.
• Следваща цел: Да продължиш, дори да си изгубил всичко. Да си поставяш цел, дори да не виждаш възможните пътища за достигането й. Рамката, през която гледаме целта е рамка на нашия разум. Ограничител. Възможностите са неизчерпаеми, не бихме могли да ги допуснем, но те са там и ни чакат.