Побойникът-алтруист

Миряна Георгиева

Миряна е от Ботевград. Тя е на 23 години – не са много, но пък са изживени пълноценно. Формално все още е със средно образование със специалност английски и френски език, но в момента е в процес на придобиване на Бакалавърска степен по бизнесадминистрация. На този етап формалното образование не й е приоритет и влага усилия да се учи там, където няма да получи диплома и за изпитите няма нито конспект, нито пищови. Като малка много иска да кара кола и да гледа филмите „дето се четат”, без да чете. Шофьор е от 4 години и за англоезичните филми няма нужда от субтитри 🙂

Миряна обича да бъде полезна и всяко занимание, което я кара да се чувства така, й носи голямо удоволствие. Отскоро в свободното си време се включва в група, която работи с наркозависими. Напоследък у нея се заражда и любов към едно друго занимание – смесените бойни изкуства MMA. Все още не е сигурна как би могла да бъда полезна на някого, докато му троши носа, но ще поживеем, пък ще видим…

Девиз: „Започни като направиш необходимото; след това направи онова, което е възможно; изведнъж ще усетиш, че правиш невъзможното.” Св. Франциск от Асизи.

Работа: От 4 години постоянно, а от общо близо 7 работя в благотворителна организация, която се бори с бедността и социалното отхвърляне. На този етап приоритет в работата ни са младежите, които напускат домове за деца. Те се намират в особена позиция, в която настойникът им (държавата) ги изритва от къщи при навършване на пълнолетие и ги оставя да се справят сами.

Това нямаше да е трагично, ако преди това е имало кой да ги научи що е то самостоятелен живот. Тъжната реалност е, че те наистина имат много дефицити и са твърде уязвими, за да бъдат равностойни участници в обществото.

„Фондация за социална промяна и включване” развива програма „Дом възможност”, която цели да подкрепи младежите в първата им стъпка към независимост.В дългосрочен план сме си поставили дръзката цел да трансформираме обществото като въведем успешни практики за активно въвличане на общността в решаване на собствените й проблемите. Това е и моя лична кауза.

Струва ми се, че прекалено често ние българите се оплакваме от държавата. Щеше да е ОК, ако го правим на полето, докато копаем. Тъжното е, че седим в кафенетата и мрънкаме. Всеки лично е отговорен за това обществото ни да просперира, без да оспорвам, че „рибата се вмирисва откъм главата”, но на друго искам да наблегна. Нацията ни има капацитет да постави държавата ни във водеща роля на европейско и дори на световно ниво. Само трябва да се заловим с мотиките – някой, ако демонстрира как се прави и колко е лесно, другите неизбежно ще искат да допринесат за реколтата. Ако на някой това му се струва наивна гледна точка на 20-годишна пикла, бих ви казала – дайте ми още 20 години и пак ще си говорим 🙂

Успехи: Тук ще цитирам Ралф Емерсон: “Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко, защото те е имало – това е успех!”. Такъв успех не се постига веднъж завинаги и аз се старая всеки ден да продължавам да успявам.

Проблеми: Проблемите не са важни. Нека се фокусираме върху решенията.

Стремежи: в ежедневието си се стремя да се възползвам от всички възможности, които не ме поставят в разрез с ценностите ми, в дългосрочен план се стремя да изпълня онази форма, която Бог е заложил като мой потенциал.

Автопожелание:

На 23 години мога да си пожелая много неща. На Бог се моля:

Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот. (Св. Франциск от Асизи);

Най-важното нещо: Любовта. Във всичко и винаги.

Най-ценното нещо: Наскоро някой ме убеждаваше, че хората не били най-ценният ресурс.

За мен най-ценният ресурс са стойностните хора. Както в работата, така и в личен план. Мога да кажа, че за мен важи на 100% – имам страхотно семейство и прекрасни приятели и колеги – безценно е.

Следваща цел: да продължа образованието си с магистратура.

  Гост етикети: , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free