Просветителката от „Фикултето”

ВИОЛЕТА БИМБОВА-ТУФАН

от София е на 33 години.

Завършила е Софийския университет „ Св. Климент Охридски като бакалавър по  „География”  и магистър по „Етнология”.

Преподава география.

Има мъничка дъщеря на име Албена.

Ръководи школа по фотография за деца от 6 до 16 годишна възраст.

Неотдавна дванадесетгодишна възпитаничка на школата получава почетна награда от  National Geographic.

  • Постижения: Успехите на моите ученици и любовта на любимите хора.
  • Любимо занимание: Пътешествията  с фотоапарат в ръка, игрите с дъщеря ми, четенето на книги и научнопопулярни списания с географска, историческа и етноложка тематика. Гледането на филми, които показват дълбочината и многообразието на истинския свят и истинските човешки взаимоотношения.
  • Девиз: Нямам такъв, но винаги всичко в мен е казвало: „ Напред с усмивка!” Сега, докато пиша, се сещам за любимата ми песен на Емил Димитров „ Ако си дал ” и фразата от текста: „ Ако си дал от себе си, не си живял напразно!” смятам за девиз на човещината в нас, на Бог в нас.

Автор: Елена Шекерлетова на 6 години.

  • Работа: Преподавам география в 75-то ОУ „ Тодор Каблешков”в кв. „Факултета”. Работата с българчетата от ромски произход приемам като продължение работата на моята баба там и като възможност да бъда за тези деца „ прозорец „ към света около нас. Те водят много затворен живот, предимно в рамките на ромския квартал и всяко излизане от него дори само до центъра на София е голямо преживяване. Когато им показвам научно-популярни филми или мои лични снимки от различни пътувания, те ги разглеждат с голямо удоволствие, но не вярват, че и те могат да имат един ден своите снимки от България и света.

Ето така дойде решението ми да наблегна върху изработването на проекти за близки и далечни земи, което, макар и за малко, дава възможност на учениците ми да напуснат сакралността на квартала и да се усетят граждани на света. Освен това множеството доклади, рисунки и знамена, направени досега и показани на географските ни изложби повдигна самочувствието им и желанието им да опазват направеното от тях.

Освен география преподавам и фотография на деца между 6 и 16 години. Тази година нашият детски фотокурс „ Откривател „ ще навърши пет години и ми предстои организирането на юбилейната изложба. Преди седмица приключихме с изложба поредния курс, преди два дни едно наше момиче – Габриела Пенкова  на 12 г.  получи почетна награда на детския международен конкурс на National Geographic в категория пейзаж, а след три седмици стартираме нов фотокурс. Поддържаме ритъм, а това ме прави щастлива. Работата с деца ми дава възможност детето в мен да не заспива. Често се уча от тях, приемайки мъдростта им за истинска благословия.

Автор: Цвети Кафеджиева, на 16 години.

  • Кауза: Да бъда приятел с детето си. Да радвам хората около мен и себе си. Да дам знанията си на моите ученици и да ги виждам щастливи, успели в личен и професионален план, както и уважаващи различността на хората.
  • Успехи: Успехите на моите ученици, първите изяви на моето момиче – да пее, да танцува и да декламира в детската градина. Обичта на моя любим, връзката с когото ме обогати и продължава да прави това, защото отвори вратите пред мен за бездънната турска култура, която дълбоко уважавам, но все още частично познавам.
  • Проблеми: Те винаги ще съпътстват нашият живот, но аз лично, като се обърна назад, се сещам само за хубавите мигове, лошото сякаш не се е случило на мен. Нали детето ми е здраво, другото са предизвикателствата на нашето ежедневие.
  • Стремежи: Да се усъвършенствам в работата си, за да бъда по-полезна на себе си, учениците, детето и семейството.

Автор: Мирослава Мирчева, на 17 години.

  • Автопожелание: Да имам повече време за семейството и да пътешестваме повече заедно.
  • Най-важното нещо: Здравето на детето ми и хармонията в семейството.
  • Най-ценното нещо: Моето здраве и здравето на любимите хора.

Автор: Мария Дончева, на 12 години.

  • Следваща цел / ако актуалната цел бъде постигната/: Бързам бавно! Като постигна настоящата цел, ще мисля за следващата.

Автор: Таня Илиева, на 14 години.

Тук ще споделя два преживени мига, за които разказвам и на учениците си, понеже смятам, че уважението и обичта към нас самите и към другите е градивното, без което в света ни не би имало светлина.

Когато за първи път посетих Истанбул, минути след като се запознах с бъдещия си съпруг, аз християнката и той мюсюлманинът влязохме и запалихме свещ в католически храм и ми стана така уютно и топло на душата, че различията ни обогатяват и сплотяват.

Автор: Мария Дончева, на 11 години.

После, когато моят съпруг Уфук ( означава хоризонт ) дойде за първи път в България, го заведохме на паметника на връх Шипка и вътре, докато разглеждахме музейната експозиция, пред картината на Димитър Гюдженов „Бой за Шипка“, се целунахме, а брат ми изкоментира случващото се с думите:  „ Виж, слава на Бога има прогрес, нашите и неговите прадеди са се убивали, а те се целуват.”

На всички мои близки и приятели винаги пожелавам да са здрави, обичани и обичащи, това е пожеланието ми и към екипа на pr1bg.com.

  Гост етикети: , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Един коментар

  1. Калашника
    08/11/2017 в 11:12 , линк

    хаха, какво общо има Сектор Б с тази статия ? 😀

Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free