Боян Дуранкев: Вярваме повече на хипопотам, отколкото на политик

Проф. Боян Дуранкев e е роден през 1951 г. Преподава в УНСС, НБУ, БСУ. Специализирал е в САЩ, Германия, Италия, Португалия и Франция. Има над 100 публикации, сред които са „Началото и краят на Третата световна война”, „Комуникационна политика”, „Реклама и насърчаване на продажбите” (в съавторство с Д. Доганов), „Българска рекламна енциклопедия” (в съавторство с Д. Доганов), „Ключ към маркетинга” (в съавторство) и др.

Професор Дуранкев, вие сте известен критик на идеята за въвеждането на т. нар. фискален борд и прогнозирате, че той може да доведе до гарантирана бедност 98% от населението в България. По какъв механизъм би станало това според вас?

Принципът на данъчното облагане в България е най-несправедливия в Европейския съюз, както и от най-несправедливите спрямо Африка и Азия, ако последните са база за сравнение.

(1) При пропорционален („плосък”) данък ДОД от 10 %. Изчисленията, които сме правили с проф. д-р Кръстьо Петков и финансиста д-р Любомир Христов показват следното: при месечен брутен доход от 2 000 лв. (нарочно не ползваме още по-фрапиращия случай с минималната работна заплата) българският гражданин плаща на практика почти 25% данъци и осигуровки, а гражданинът с доходи над 10 000 лв. – едва 12,9%. Тази практика бе проведена без референдум от правителството на Тройната коалиция, начело на което седеше социалист! Все едно педофил да бъде назначен за директор на детска градина – и той ще насили подчинените си! Така постъпи и сегашният лидер на БСП спрямо по-бедните граждани на България.

(2) След което, да продължим размишленията, какво правят гражданинът А с остатъчен доход от 1 510,20 лв. и гражданинът Б с остатъчен доход от 8 710,20 лв.? Много просто. Гражданинът А го харчи изцяло за издръжка на своето семейство, с което, точно казано, субсидира при покупките с ДОД българския бизнес с 20% от разходите си. Гражданинът Б, да допуснем, ще похарчи половината от доходите си за издръжка, т.е. ще плати 10% ДДС, а останалите средства ще вложи в банка или ще инвестира, т.е. ще си осигури приходи от доходите минимум 5-6-7%.

(3) Изводът е един – плоският ДОД и плоското ДДС ощетяват хората с най-ниски и средни доходи в България, като облагодетелстват милионерите-олигарси, богатите мутри и едрият сив бизнес. Бедните стават все по-бедни (и поради инфлацията), а богатите – все по-богати!

Кое ще бъде по-полезно за нашата икономика: в Конституцията да се  запише задължителен размер на данъците и бюджетния дефицит или да се запише задължително ниво на река Дунав?

Много уместен въпрос! В статия във в. „Труд” се пошегувах че са необходими Пакт за икономическа стабилност, Пакт за социална стабилност и Пакт за политическа стабилност. Щом сме по пактовете, моля!

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=926741

Но все пакт има по-важни икономически и социални въпроси от въпросното пактче за фискална стабилност. Нима не е най-важно да се прецени как българската икономика да постига икономически растеж от минимум 7,5% годишно, за да осигури догонващо развитие към водещите страни в ЕС? Или как да се разбият частните монополи? И също как да се осигури максимална безработица в размер до 2% от всички икономически активни лица? Също: за да се достигне за 30 години средното ниво на доходи в ЕС, как реалните доходи на населението да се увеличават ежегодно с 10% над инфлационния индекс, а минималната работна заплата се индексира с 15% над инфлационния индекс? Или как съотношението между доходите на десетте процента от най-ниско платените лица и десетте процента от най-високите доходи на човек се поддържа в съотношение на добрите европейски практики от 1 към 25, а не 1:45, както е най-отвращаващото в ЕС?

Бедата е, че бруталната крайна десница, заедно с левите олигарси и организираните едри мутри, заедно се натискат така да променят Конституцията, че да циментират завинаги монополното си положение и да легализират всичките си богатства!

Каква маркетингова стратегия би могла да следва една българска фирма  в условията на всеобщ монопол, олигопол и пълна картелизация на икономиката ни, ако тя не е част от „схемата”?

Обратно казано, как една каруца, в която е впрегнат един дръглив кон, да излезе на състезание с последни издания на Мерцедеси, БМВ-та и Поршета? Или: как някой, който е спестил 5 000 лв. от една година честен труд, да си купи, например, банка АБКБ?

Освен всичко друго, ако някой преуспява по честен начин, много вероятно е да му „пришият” акционер, който ще държи мажоритарния дял. Или ще му пратят такава данъчна проверка, че да проумеят как с честен труд се печелят добри пари, при положение че е невъзможно?

Изключенията от горните схеми не отричат „италианското” правило.

Доколко българската реклама има смисъл, след като пазарите и цените са договорени между големите играчи?

Рекламата остава място за допълнително състезание за възбуждане на желания сред нищо неподозиращите клиенти… Деца съветват да купуваме кренвирши, футболист – да си държим парите в определена банка, още малко и хипопотам ще ни препоръчва точната партия! Впрочем, на хипопотам ще вярваме повече, отколкото на футболист или политик. Да сме чули хипопотам да обещава някога да оправи живота на българите за 800 дни или да препоръчва кренвирши, в които Бог (и производителят!) знае какво има?

Обикновените хора вярват повече на животни, отколкото на рекламисти, и са прави.

Но пък рекламите, от друга страна, показват един по-хубав (въображаем) живот, отколкото е българският, затова са чудесно място за фантазии и илюзии…

Ще се превърнат ли социалните мрежи в естествен интегратор на маркетинговите комуникации?

Социалните мрежи са нещо много опасно – там (все още) хората (донякъде) свободно обменят информация, идеи и даже (ако могат) – и мисли. Затова маркетинговите комуникации на Големите играчи стръвно се нахвърлят, за да се възползват от преимуществата  на социалните мрежи. хайде да се опитаме да го кажем направо: да манипулират клиентите на социалните мрежи, за да спечелят нещо повече (не винаги става дума за пари!).

Наблюдава се интересно кръстосване на опити за връзки с обществеността с опити за Mind control (brainwashing), рекламата – с експерименти на spin doctors, насърченията – с ценови заблуждения; маркетингът на взаимоотношенията – с досаден натиск и т.н…

И въпреки маркетинговите бурени, тук-там са налице и интересни и точни попадения. Но преобладават бурените.

Най-ценното на социалните мрежи и на Интернет е възможността на свободна обмяна на мнения и констатации, което насочва и потребителския избор. Хората се осланят повече на личния си и на чуждия опит, отколкото на рекламния натиск или на ваксаджйската работа по лъскане на имидж, практикувана от spin doctors. И понеже ние, хората, не сме загубили още способността си да разсъждаваме, шансът ни да правим все по-точен избор е все по-добър благодарение и на социалните мрежи!

Интервюто взе ПР1Бг.

  Интервюта етикети: , , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Един коментар

  1. Милена Добринова
    04/17/2013 в 7:52 , линк

    Уважаеми г-н Дуранкев, признавам че не бях чувала за Вас досега. Попаднах на “Референдум” превключвайки по време на рекламите в „Стани богат“, останах там и си казах: „ето още два варианта за гласуване“, имайки предвид Зелените и Вас. И макар че в живота съм дори тъмно зелена везните наклониха към Вас, защото мое убеждение е че високо интелигентни, образовани и мъдри хора не могат да бъдат престъпно алчни и подкупни – все пак са използвали отредено им време за образоване. Е може и да е елементарно, но така виждам нещата. Личните Ви данни в интернет затвърдиха симпатиите ми към Вас: образование, професионален опит, дори това, че сте 1951-ва година – мислех,че сте поне 5-6 години по-млад от мен (1956) – човек, който може да се съхрани така прибавя още един плюс.
    Абсолютно обаче ме разколебаха хората които видях в политическите формации около Вас!
    Не може ли ерудирани и достойни хора да се обединят и реализират със себеподобни в политиката в България???!!!.

Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free