Туристическа комуникация: дайте да дадем

13 март 2019 г. Изпълнителният директор на Националния борд по туризма Полина Карастоянова  пред журналисти поиска да бъдат отпуснати спешно още 10 милиона  лева от за реклама на България. В професионалните среди се говори, че предварителните туристически заявки от чужбина за тази година били с около 40% по-малко в сравнение с миналогодишните.

От 1991^-ва са изминали някакви си 28 години.

Какво общо имат цитираните 1991г. и 2019 година?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се върнем още малко назад. През 1956 г. Сен Тропе е малко рибарско селище затънтено в дълбоката провинция. То става естествен декор на филма „И Бог създаде жената”. Романтичната история превръща малко познатата Бриджит Бардо в световна знаменитост и европейски секс-символ, съперник по блясък и красота на Норма Джийн Мортънсън, позната повече като Мерилин Монро.

През 1964 година пак там се заснема първата част от комедийната поредица „Полицаят от Сен Тропе”. Луи дьо Фюнес в ролята на сержант Крюшо очарова многомилионната аудитория на филма, който незлобливо намигва на типичния френски полицай, в типичното френско курортно селце с типично френско чувство за хумор.

Лазурният бряг вече се е превърнал в туристическа дестинация, а Сен Тропе се е преобразило от рибарско на туристическо село. Рибарските лодки в общите планове в сравнение с картината от 1956 г. видимо са отстъпили място на масивните рибарски гемии и белоснежните яхти.

Последният от поредицата филми „Полицаят и полицайките” е заснет през 1982 година. Рибарските гемии ги няма. Пристанището е задръстено от яхти. Сен Тропе е направление – мечта за света. Но Сен Тропе си остава село. И днес Сен Тропе продължава да бъде любимо, бляскаво, скъпо, френско село със запазена природа и без видими признаци на презастрояване.

Защо Националният борд по туризма не би трябвало да получава държавни пари за реклама?

Причините са няколко, но тук си струва да се акцентира върху три от тях.

Първо. Туризмът в България е 100% частен и не е редно обществените средства да се изразходват за частния интерес на ресторантьори, хотелиери и бармани. Епохата на „Балкантурист” приключи преди четвърт век. Време е да го разберат и от Националния борд по туризма.

Тук е излишно дори да се отваря дума за злощастния опит на туристическото министерство да рекламира България като страна, където се отстрелват турове, а те са изчезнал вид още през 18 век, и може да се лови сьомга, каквато никога не е имало по нашите географски ширини.

Второ. Не е възможно да се създаде ефективна реклама на българския туризъм, както е невъзможно да се рекламира японската електроника или германското автомобилостроене. Рекламират се различни брандове, различни модели и т.н., но не и целият отрасъл.

Трето. Още в края на миналия век стана ясно, че традиционната рекламна комуникация става все по-скъпа и все по-малко ефикасна. Потърсиха се нови начини за позитивно презентиране на стоки и услуги. И през 1991г. Томас Л. Харис предложи решение, което нарече маркетингов ПР. Пет години по-късно Американската маркетингова асоциация (АМА) обяви, че приема термина и социалната технология, която този термин обозначава.

Очевидно във френското Министерство на културата не е имало как да знаят понятието маркетингов ПР, преди то да се е появило официално, но това не им е пречило да финансират френски филми, които представят във възможно най-благоприятна светлина средиземноморското им крайбрежие и по такъв начин са спомогнали за разцвета на туризма в целия регион.

Какво е положението в България?

У нас държавното участие в маркетинговите комуникации на туризма се свежда главно до опити да се рекламира целият бранш, а участието в туристическите борси се възприема като върховна проява. Често по време на тези изложения на традиционно скучния български щанд се изявяват досадени чиновници от Министерство на туризма, които слабо владеят местния език и раздават брошурки на посетителите.

Мнозина от хотелиерите разчитат, че договорите, които са сключили с големите интернационални туроператори, ще им гарантират поток от туристи. Презентациите на тези туроператори обаче са пределно стандартизирани и по никакъв начин не спомагат за уникалността и емоционалната натовареност на българските предложения.

Трудно е да се каже дали бившият вокалист на групата Uriah Heep Джон Лоутън е запознат със смисъла на термина маркетингов ПР, но е факт, че той засне десетки късометражни телевизионни филми от различни кътчета на нашата страна. Творчеството му се излъчваше от телевизия „СКАТ”, а тя едва ли може да се похвали със световно влияние.

За щастие на прогресивните сили след последните местни избори в Каварна си избраха нов кмет и Джон Лоутън скоро разбра, че вече не е добре дошъл там. Той напусна бившата рок-столица и преустанови телевизионната си кариера в България.

Беър Грилс е едно от лицата на британския „Канал 4”, а предаването му „Оцеляване на предела” се разпространява и по „Дискавъри” ТВ. Както е известно, „Дискавъри”  е канал с близо милиардна аудитория.

 Беър Грилс засне епизод от предаването си на Седемте рилски езера и за благодарност българските власти му връчиха квитанция за глоба.

Междувременно в Сен Тропе поставиха статуя на Бриджит Бардо в знак на признателност за приноса ѝ към развитието на туризма. Сградата на местната жандармерия, която бе и декор за комедиите с Луи дьо Фюнес наскоро я ремонтираха. Предпазните пана бяха украсени със сцени от неговите филми. Родният Борд по туризма иска допълнителни пари за реклама. Ние от ПР1България сме готови да предоставим безплатно следния проект за печатна реклама: