Теория на манипулациите

Да отровиш кладенеца

Отравянето на кладенеца е типична пропагандна техника за манипулиране на общественото съзнание.  Преди да бъде обяснена тази техника обаче, е добре да се поясни, макар и грубо, що е то пропаганда. Повседневното междуличностно общуване е обмен на логическа и емоционална информация. По своята дълбока същност пропагандата е тип манипулативна масова комуникация, която има за цел да неутрализира истината. Пропагандата постига това като заменя логическото начало в масовото общуване с емоции и на практика внедрява в съзнанието на манипулираните емоциите като истина. Типичен пример за това са т. нар. ултраси в агитките на футболните отбори, които водени от своята емоционална „истина” седмица след седмица извършват вандалски действия и не само, че нямат съзнанието за вина, а се гордеят със своите погроми.

Да отровиш кладенеца
Да отровиш кладенеца

Отровителството се реализира или анонимно, или персонално. За анонимно отровителство говорим тогава, когато се осъществи програмирано „изтичане” на информация в масмедиите, а те на свой ред я представят пред широката публика. Персоналното отровителство е отровителство „лице в лице”. Срещу личността на преносителя се изправя конкретна личност със своята биография, социален статус и пр.

Отравянето на кладенеца обикновено се прилага, когато в публичното пространство са изнесени неудобни факти. Главните цели са две:

Първо. Аберация, т.е. отклоняване на общественото внимание от неудобния факт и насочването му към личността на онзи, който го е направил публично достояние. По този начин, вместо да се занимава с фактите, обществото започва да коментира външния вид, маниерите, вкусовете, навиците на вестоносеца.

Второ. Дистракция. Омаловажаване или демонизация на въпросния вестоносец. Емоционално-интуитивната самоочевидност, която се внушава на обществото тук е, че ако преносителят на неудобните факти е недостоен човек, то и казаното от него не заслужава нито внимание, нито доверие.

Елена Йончева
Елена Йончева

Наскоро известната журналистка Елена Йончева на пресконференция  изложи данни, че бившият зам.-министър и настоящ министър на културата Боил Банов е замесен в противоправни действия. Като потвърждение на своите думи тя предостави звукозапис  и обяви, че разполага и със свидетелски показания.

Отровителите на кладенци реагираха като ужилени.  Видни представители на властта ни уведомиха, че действията на Елена Йончева не били журналистически, а политически и че тя нямала право на такива действия. /Конституцията на Република България обаче твърди точно обратното./  Анонимни отровители разпространиха в булевардните издания всевъзможни детайли от живота на Елена Йончева.

В някои медии „изтече” самоличността на евентуалния свидетел, макар че по време на  своята пресконференция известната журналистка Йончева не го спомена. Той беше обрисуван като хомосексуалист и изнудвач. Внушението е очевидно: на човек с такъв профил едва ли може да се вярва.

Боил Банов
Боил Банов

Къде сбъркаха отровителите на кладенци

При персоналното отровителство неизбежно се стига до съизмерване на авторитети. Авторитетът на Валери Симеонов например, автор на фразата, че майките на деца с увреждания са едни кресливи жени едва ли може да бъде аргумент срещу авторитета на Елена Йончева, която е майка на три годишно дете!

Къде сбърка Елена Йончева

По време на своята пресконференция и в последвалите я медийни изяви Елена Йончева повтори многократно, че тя е разкрила механизма, по който управляващите взимат противоправни решения. По същество тя използва генерализация, а генерализацията също е пропагандна и манипулативна техника. Фактически не е възможно всички решения на ГЕРБ да са погрешни и противоправни. Това обобщение в значителна степен отслаби въздействието на нейната изява, особено в средите на гласоподавателите, които са гласували за ГЕРБ предишния път.  В тази част Елена Йончева вероятно плати дан на факта, че в стила на най-добрите българо-съветски журналистически традиции журналистическият материал трябва да завърши с дедуктивно обобщение, т.е. като се тръгне от една водна капка да се докаже съществуването на Ниагарския водопад. /Примерът е на Конан Дойл и е перифраза от твърдение на знаменития му герой Шерлок Холмс./

Добрите практики в съвременната журналистика обаче изискват от представителите на четвъртата власт да се придържат колкото е възможно по-плътно до фактите и да оставят на публиката свободата сама да избере индуктивен, дедуктивен или традуктивен познавателно- обобщителен метод.

Ако известната журналистка Йончева се беше допитала до истински ПР-специалист, тя би могла да си спести необоснованото обобщение и вместо него да завърши медийната си изява с нещо от сорта: „Уважаеми колеги, представих ви информация, която според мен уличава сегашния министър Банов в незаконни действия, които ,мисля, са нанесли сериозни щети на България и Европейския съюз и затова всички материали, които получихте вие, ще бъдат предоставени на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и на българската прокуратура. Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, готова съм да ви отговоря, разполагаме с още 20 минути.”

Ако управляващите имаха добри ПР-съветници, те по никакъв начин не биха прибегнали до тактиката на персоналното отровителство на кладенци. Вместо него спокойно можеха да разпространят официална декларация със следния смисъл: „Изненадани сме от днешната пресконференция на г-жа Елена Йончева, защото познаваме министър Боил Банов в съвсем различна светлина. Въпреки това ние приветстваме Прокуратурата затова, че така оперативно се самосезира и сме готови да окажем пълно съдействие на специализираните органи за изясняване на фактическата обстановка.  Водени от уважение към фундаменталния правен принцип, че всеки е невинен до доказване на противното, ние смятаме, че в момента министърът не следва да подаде оставка, но в същото време в дух на честност и откровеност се чувстваме длъжни да дадем отговор на повдигнатите сериозни въпроси. По тази причина г-н премиерът току що се разпореди да се извърши вътрешна проверка. Ще ви държим в течение на резултатите от нея.”

Прокуратурата започна проверка в Министерство на културата.
Прокуратурата започна проверка в Министерство на културата.

Лечение
Неоспоримите факти са най-силното лекарство в такива случаи, а фактите са следните:

Факт 1. Някаква фирма печели конкурс по Закона за обществените поръчки за извършване на строително-монтажни работи в центъра на София.

Факт 2. Фирмата сключва договор с Министерството на културата и в договора недвусмислено е регламентирано, че при забавяне фирмата дължи неустойки на въпросното министерство.

Факт 3. Фирмата закъснява и по такъв начин нарушава договора.

Факт 4. Тогавашния министър на културата Вежди Рашидов прекъсва лечението си в чужбина, прибира се в България и се разпорежда да се заведе съдебно дело срещу некоректната фирма.

Факт 5. Министерство на културата завежда такова дело.
Факт 6. О, чудо! Министерството на културата губи делото.

Факт 7. Пропуснатите ползи възлизат на малко под 700 хиляди лева плюс още 24 000 лева разноски по делото.

Факт 8. Дали се касае за престъпна некомпетентност, за престъпление по служба, известно като  създаване на документ с невярно съдържание, или пък фирмата с право печели съдебното дело, следва да се произнесат ОЛАф и българският съд.

Всичко останало са спекулации с пропагандна цел.

  ПР, Публикации етикети: , , , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free