Депутат се избира като тухла

От маркетингова гледна точка няма разлика между тухла четворка и кандидат за народен представител. Публичното им налагане е подвластно на един и същи подход. Това го знае всеки студент първокурсник по съответната специалност.

Най-важното нещо в рекламата е заглавието, погрешно наричано понякога слоган. Заглавието на политическата кампания би трябвало да съдържа основния рекламен апел, който е призван да завладее умовете и сърцата на гласоподавателите. Ако създадем реклама на упомената тухла четворка и обявим в заглавието, че тя е „Четири пъти по-голяма и шест пъти по-топла”, със сигурност ще привлечем онези потребители, за които изгодата е водещото начало.Те биха прочели и нашия основен рекламен текст, а мнозина биха купили изделието.

Положението при политическата реклама е малко по-различно. Тук избирателят не придобива конкретен продукт. На него му натрапват куп обещания без сертификат за качество или гаранции за произход. Той почти никога не чете основния рекламен текст, манифестиран като предизборна платформа и в крайна сметка рядко гласува с мисъл за личната си полза. Тази специфика допълнително увеличава значимостта на рекламното политическо заглавие.

От такава гледна точка какви бяха заглавията на отминалата предизборна кампания?

На първа позиция в новия парламент е ПП ГЕРБ със: „Стабилна България. Време е!” . Резултатът им обаче е чувствително по-нисък в сравнение с предишните избори за Народно събрание. Този факт би могъл да се обясни донякъде с обстоятелството, че хиляди бивши техни избиратели не се нуждаят от стабилизация на сегашното си положение, а от работа, хляб и увеличение на доходите. За тях предложението на ГЕРБ не се оказа достатъчно значимо.

Вторите от БСП лява България за малко да се класират трети със: „Създаваме по-добро бъдеще!”. Освен че левият избирател се е наслушал на басни за светли бъднини, а отчаяно се нуждае от подобрение на живота си тук и веднага, той е почувствал, че това заглавие е лишено от оригиналност и подозрително напомня „Градим България” на ГЕРБ от 2011 г. Перифразата на чуждия апел се оказа емоционално и идеологически наприемлива.

ДПС прогласи: „Свободата е в теб!”. Апелът за личната свобода е от изключително значение за традиционния избирател на движението. Носителят на гаранциите за тази свобода е самоочевиден, резултатът от изборите – очаквано висок.

„Всичко е в твоите ръце!”. В това се кълнеше Реформаторският блок. Заглавието, издържано в духа на либералните ценности, не блести с особена оригиналност, но и не отговаря на очакванията, които имат най-бедните в Европа. За добро или зло мнозинството българи свързват надеждите си за по-добър животс държавата, а не с личната инициатива и индивидуалното съвършенство в условията на конкуренция. Откровено либаралните лозунги едва ли ще намерят широк прием в обозримо бъдеще сред тези, които държат в ръцете си единствено непосилни сметки за битови разходи, а избори се печелят с гласовете на бедните (в пряк и преносен смисъл на тази дума) избиратели.

Патриотичният фронт прибягна до изтърканото от преупотреба клише „България над всичко!”. След 45-годишна забрава то беше актуализирано от президента Стоянов и беше изпразнено откъм съдържание от партия Атака. Надписът „България над всичко!” и днес продължава да краси клубовете на атакуващите, което вероятно е затруднило избирателя патриот, особено ако се вземе под внимание простата истина, че основните лица на Патриотичния фронт са свързани с телевизия „СКАТ”, откъдето започна и походът към властта на актуалния им политически опонент. Задачата на основния рекламен апел и в комерсиалната, и в политическата реклама обаче не е да обърква клиента избирател, а да да го убеди, че носителят на дадено предложение е именно „неговият” човек. На всичкото отгоре крайните патриотарски изявления съдържат непреодолимо вътрешно противоречие: или Родината е над всичко, или България е член на Европейския съюз.

„С нами бог!” звучи едновременно и църконославянско, и „руско” и решително. Масовият избирател на партия Атака може и да не знае, че с този девиз неговите прадеди са влизали в боя като опълченци и като воини през Балканската война, но не това е важното. Истинската цел е да се убеди избирателят кои са „правилните” кандидати чрез аргументите на свръхавторитета. Иронията в този случай е в това, че партия Атака хем яростно напада радикалния ислям, хем прибягва до неговия комуникативен арсенал, макар и с обратен знак.

„България без цензура” бе название на телевизионно предаване. Днес България без цензура е парламентарно представена коалиция. Тя разви „модерна” кампания без рекламно заглавие, без основен рекламен апел и без основен рекламен аргумент. Кампанията се разгърна главно на телевизионния екран и бе слабо представена в печата и радиоефира. Лидерите на ББЦ разчитаха главно на отдавна известния ефект на присъствието, който реализираха чрез платени псевдоновини от типа „Ед Кой Си заяви днес, че…” Слабите страни на тая „модерност” са две. Най-напред медийната монотонност в съчетание с липса на свързващо послание чрез рекламното заглавие силно затрудняват потенциалния избирател да си изгради пълноценна представа за кандидатите. На второ, но не по значение, място ефектът на псевдоновините рязко спада след офиалното начало на предизборната надпревара, понеже медийната среда се препълва с псевдоновини, а точно тогава потенциалният избирател се пренасища и сменя канала.

Вероятно най-семпла бе кампанията на Алтернатива за българско възраждане. АБВ се обяви „За силна държава, успяваща нация и достоен живот за всеки”. Силната държава се олицетворяваше чрез заявката България да се превърне в президентска република, а в комбинация с пожеланията за успяващата нация и достойния живот на всички стъпи върху основните стълбове на носталгията по добрия стар социализъм от времената на другаря Тодор Живков. Стана така, че с минимални разходи, но с добре подбран уникален потребителски мотив АБВ постигна добър резултат за кратко време.

Масово се тиражира схващането, че отминалата предизборна кампания е била вяла и скучна. Разходите, които кандидатите за народната любов направиха обаче са съизмерими, ако не и по-големи от предишните, така че би било по-вярно да кажем, че кампанията за избор на депутати през 2014 година премина в усвиятя на финансова жега и комуникативен непрофесионализъм.

  Публикации, Статии   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free