Достатъчно ли е да сме представителни

Представителността е понятие, което е „дъвкано” толкова, че в един момент се превърна в едва ли не основен критерий за коректност: има ли представително изследване, всевъзможни интерпретации на съдържащите се в него числа добиват „обществена валидност”. Всъщност, ако 20% от всички в едно представително изследване мислят по определен начин, това позволява да се твърди единствено, че 20% от всички българи мислят така. И толкова. Нито повече, нито по-малко.

Сама по себе си обаче представителността не предоставя никакви други интерпретации и/или обяснения на дялове и числа. Работа на социолозите е да  обяснят тези дялове и зависимостите между тях, а не да се очаква, че журналистите и обществеността владеят целия пакет социологическа теория. Обратното би означавало, че катедрите по социология във всички университети спокойно  могат да се закрият.

В социологическата практика има два основни типа проучвания – моментни и проследяващи. Самите им наименования са показателни: събраните данни или показват момента снимка на някакъв социален феномен, или проследяват развитие във времето. С други думи, данните от моментните изследвания са актуални към момента на тяхното измерване, докато при проследяващите изследвания има времева динамика и може да се проследи назад във времето, или пък да се осъществи прогноза за бъдещ период.

Доколкото различните социологически агенции осъществяват  проследяващи електорални изследвания, едва ли може да се твърди, че съществува единен  повтарящ се във времето анализ върху поведението на избирателите:  кой кого избира и защо, кой откъде и накъде пренасочва своя глас, къде са избирателите на царя, кои са хората, които веднъж гласуват за БСП, друг път – не и т.н.

Поради липсата на подобни анализи основният дефект, който се възпроизвежда постоянно, е да се интерпретира дадено политическо изследване като точна прогноза за нещо, което предстои да се случи след месец, седмица, след ден.

Индивидуалните и групови ценности и начинът на живот (в най-общ смисъл), са устойчиви във времето и са трудно изменими. Понякога са нужни години, понякога драстична социална промяна рязко ги видоизменя.

В определена степен политическият избор на обществото също се основава на ценности и вярвания. В нашата съвременна реалност обаче при липсата на проследяващ поведението анализ, това може да се твърди само по отношение на определен кръг „електорални единици”, които константно поддържат един и същ избор.

В условията на неустойчиви политическите ценности, постоянно разместване на партийни елити и т.н., предварителното измерване на електорални нагласи не може да се разглежда като точно отражение на изборния ден. Динамиката по време на предизборни кампании, както и различните канали, по които политическите формации осъществяват контакт с електората (вкл. някои „социалните инициативи”), допринасят за бързото остаряване на данните и не позволяват да се екстраполират измерените нагласи месец преди изборите върху резултатите в самия изборен ден. И тук не става въпрос за представителност, а за висока динамика в периода на измерванията, както и висока степен на вероятност поведението на анкетираните да не съвпадне напълно с декрарираните им пред социолози намерения. Изследванията преди изборния ден касаят намерение, а в самия ден – поведение.

Дори и да се проследи поведението на дадена група от предходни избори спрямо настоящото им намерение, без анализ на периода между двете ситуации и настъпилите промени, и при липсващата типологизация на отделните групи избиратели, не може да се гарантира коректно прогнозиране на поведението на тази група.

От друга страна обичайният статистически риск за грешка по дефиниция вкарва множество политически формации в рамките на +/- 3%. На практика електоратът на всяка политическа сила, която гравитира около границата от 4%, не може да бъде точно прогнозиран преди официалното преброяване на бюлетините в изборния ден.

Освен колонки с числа, стълбчета и „пици” в проценти социолозите би следвало да захранват обществото с теоретична, но разбираема информация, която да подпомага коректното интерпретиране на техните изследвания.

Към нагласите на обществото трябва да се прилагат изследователски методи, които позволяват актуалност на данните и максимална коректност на прогнозите. Само така изборите ще престанат да се измерват като моментно събитие, случващо се вън и независимо от заобикалящата ни действителност, а всяка политическа сила ще може да идентифицира максимално точно своите потенциални избиратели, както и да подбере най-адекватните подходи и послания.

  Публикации, Статии етикети: , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free