Заблуждават ли ни социолозите

Прогнозирането на резултат от избори е сложна материя, изискваща определен финансов, времеви, интелектуален и професионален ресурс. Социологическата прогноза обаче не би могла да бъде “точна” в обичайния смисъл на думата. Целта на прогностиците е да постигнат картина, която е максимално близка на реалността за едно бъдещо гласуване на изборите.

Доколко обаче е възможно да се предвиди поведението на хората в изборния ден и как изобщо “познават” агенциите

За да направят прогнозите си, повечето агенции използват допитвания (анкети или интервюта) свеждащи се до един базисен въпрос: “За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?” Целта на този въпрос е очевидна: да представи картината на предизборните настроения така, все едно че изборите непосредствено предстоят. Често представянето на такива предварителни резултати обаче са повод за следните питания:

  • Как може чрез информация за нагласите на 1000 души (колкото обичайно се обхващата в подобни проучвания) да се правят изводи за  приблизително 6 милиона (колкото са имащите право на глас)? 1000 души не са ли твърде малко?
  • Защо агенциите винаги казват, че ще гласуват повече хора, отколкото са гласували в действителност?
  • Защо в проучванията не присъстват всички партии? Може би присъстват само тези, които са си платили?
  • И защо все пак агенциите не познават резултата от изборите? Може би нарочно лъжат?

По-долу ще се опитаме да отговорим последователно на тези ключови въпроси за  успехите/неуспехите на предизборните прогнози на социологическите агенции у нас.

Възможно ли е да правим заключения за 6 милиона души на базата на 1000 участници

Макар на пръв поглед да звучи съмнително, възможно е да правим заключения на базата на тези 1000 души, но само ако спазваме съответните статистически критерии за подбор. Без да навлизаме дълбоко в статистическата теория ще споменем, че т.нар. представителна извадка дава възможност да направим прогноза за всички избиратели, без да сме задавали въпроси на всеки един от тях, но достатъчни ли са 1000 души за целта? И на този въпрос може да се отговори положително, но само ако са спазени критериите за подбор на тези 1000 души. Повече за критериите на подбор и представителните извадки можете да видите тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Sampling_%28statistics%29#Simple_random_sampling –на английски език).

Важно е да се отбележи, че дори и с перфектно направена извадка не може да се даде АБСОЛЮТНО ТОЧЕН отговор на въпроса колко процента ще вземе определена партия. Винаги има отклонения, или т.нар. случайни грешки. Изчисляването на случайната грешка също става по съответните статистически формули и не е определена случайно. Една адекватна прогноза би включвала ефекта от тези грешки.

Класически пример за отчитането на този ефект е ситуацията при т.нар. малки партии Например, ако според данните от проучването дадена партия получава 4,01%, а след отчитането на ефекта от грешката прогнозата се движи между 3,94% и 4,08% (т.нар. доверителен интервал), то следва че от наличните данни не може да се определи дали партията със сигурност ще преодолее т.нар. 4%-това бариера и ще влезе в Парламента. Много често се прави неправилния извод, че такива прогнози са слаби или безполезни, тъй като не дават точен отговор на въпроса дали партия Х ще има свои представители в Народното събрание. Всъщност тези данни прогнози са полезни за целите на партия Х, която би могла да подсили предизборната си кампания, например.

Прогнозиране на избирателната активност

С изключение на прогнозите за последните избори, когато избирателната активност най-после зае полагащото й се място, тя беше беше последователно недооценявана от социолозите. Защо този фактор е важен? Прогнозите се правят като се отчитат отговорите единствено на твърдо решилите да гласуват, т.е. изключват се отговорилите с “Няма да гласувам.” и “Колебая се”. По този начин прогнозата съответства максимално на метода, който използва ЦИК и който е на база брой действителни гласове. Това означава , че разпределението на депутатските места зависи единствено от подадените действителни бюлетини, а неправилно попълнените бюлетини и негласувалите  се изключват от изчислението . В този случай защо изобщо е необходимо да вземем предвид избирателната активност?

Нека имаме следните два варианта на резултати в една въображаема социологическа прогноза:

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?

(на база всички, които имат право на глас )

Отговори Агенция А (в %) Агенция Б (в %)
За ГЕРБ 25 25
За БСП 15 15
За ДПС 10 10
За РБ 7 7
За ПФ 3 3
За АБВ 3 3
За Атака 2 2
За друга партия 10 5
Колебая се/няма да гласувам 25 30

(данните са фиктивни, за да се илюстрира примерът, допускаме че базата е 1000 интервюирани).

В този случай всички изброени партии  (освен т-нар. други) получават сходен процентен дял, но ако се “игнорират” евентуалните негласуващи, разпределението на процентните дялове е доста по-различно:

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?

(на база твърдо решили да гласуват)

Отговори Агенция А (в %) Агенция Б (в %)
За ГЕРБ 33.3 35.7
За БСП 20.0 21.4
За ДПС 13.3 14.3
За РБ 9.3 10.0
За ПФ 4.0 4.3
За АБВ 4.0 4.3
За Атака 2.7 2.9
За друга партия 13.3 7.1

(данните са фиктивни, за да се илюстрира примерът, допускаме че базата е 1000 интервюирани).

Както се вижда, въпреки че разликата в избирателната активност в двата прогнозни варианта е твърде малка, тя дава значимо отражение върху евентуалните резултати, като особено ясно си личи това при партиите, получаващи повече гласове. Следователно делът избирателната активност е от ключово значение за адекватното прогнозиране на резултатите на отделните партии. Проблемът при прогнозирането на избирателната активност идва от това, че твърде често част от деклариралите твърда решимост да гласуват впоследствие не отиват до урните, т.е. избирателната активност се оказва по-ниска от предварително декларираната в проучванията. Една ефективна прогноза би трябвало да отчита и тази тенденция, въпреки че за нея съществуват само косвени данни.

Колкото по-близо е прогнозната до реалната избирателна активност, съответно по-близо ще са прогнозните резултати на партиите до реалните.

Преди последните парламентарни избори през октомври 2014 избирателната активност не беше значително надценена и това беше една от причините агенциите да направят доста добри прогнози, за разлика от парламентарните избори през 2013.

Кои партии попадат в социологическите въпросници

Списъкът с партии, които се изброяват във въпросите за прогнозиране на изборите от страна на социологическите агенциите понякога е атакуван като манипулативен. Аргументът за това е, че в този списък се изброяват няколко определени партии, а не всички регистрирани и така  вниманието на потенциалните избиратели се преднамерено насочва към посочените партии.

От друга страна обаче не е възможно изброяването на всички партии в този един-единствен въпрос, тъй като техният брой у нас е твърде голям. Как се избират партиите, които да отпаднат? Съвсем очевидно е, че партиите, присъстващи в настоящия парламент, ще бъдат включени в прогнозите Далеч по-трудно се определя кои от извънпарламентарните сили да бъдат включени в директното изброяване в списъка. Обикновено това са формации, към които понастоящем има по-висок медиен интерес, както и партии, които на предишните избори са били близо до 4%-товата бариера, но не са съумяли да я преминат. Въпреки че този подход е относително ефективен, все пак възможностите за влияние и “подсказване” върху потенциалния избирател остават. В случая обаче съществува и още един далеч по-важен проблем: доколко е възможно чрез един-единствен въпрос да се направи адекватна прогноза за изборите. Трябва да се има предвид, че върху поведението на избирателите може да окажат влияние значителен брой фактори като промяна във вътрешнополитическата, външнополитическата, дори и икономическата ситуация  в страната като рязко повишаване цените на базисни стоки и услуги например. Подобни събития също трябва да се отчитат, за да бъде адекватна една прогноза за изхода от парламентарни избори.

Посочените дотук фактори естествено не са единствените, които трябва да се вземат предвид при прогнозиране на изборните резултати. Това се отнася главно до парламентарните избори, а прогнозирането на местни и президентски избори е по-специфично и има своите характерни особености. При всички случаи обаче, подценяването им  изкривява в значителна степен прогнозите на социологическите агенции и понякога се създава усещането, че те “ни лъжат”.

Разбира се, с помощта само на научен инструментариум преднамереното изкривяване на данните в полза на определена политическа сила трудно може да бъде разкрито. От друга страна обаче подценяването на ключови за поведението на избирателя фактори в крайна сметка също може да доведе до съществена деформация на данните, което се е случвало неведнъж в навечерието на предишни избори.

  Публикации, Статии   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free