Компютърът е силициев опит за човек

Богомил Господинов от Добрич е на 19 години.

Той е възпитаник на Варненската и Софийската математическа гимназия, след това и на Немската езикова гимназия – София.

В момента следва по специалността „Компютърни науки” в Университета в Саутхемптън.

  • Постижения: Нито едно, за което да съм съгласен. Но отдавна съм хвърлил око на Кръста Виктория и Ордена на Виното.
  • Любимо занимание: Обичам да гледам неми филми. Много по-лесно ми е да говоря за тях – да си представям, че съм част от тях.
  • Девиз: Всеки трябва да направи онова, което другият не може.
  • Работа: Работя като програмист. Търся си и втора работа, защото харесвам първата. Ще се опитам да се наложа в бизнеса с немско-английски преводи, но се опасявам, че и там ще ми допадне.
  • Кауза: Пердута.
  • Успехи: Храня се, когато съм гладен. Спя, когато съм уморен.
  • Проблеми: Чадърите. Прекалено големите ме карат да се чувствам сам, а прекалено малките – мокър.
  • Стремежи: В немския език има дума „die Waldeinsamkeit”, която се превежда буквално като “чувството да бъдеш сам в гората”. Искам да разбера какво значи и какво не значи тази дума.
  • Автопожелание: Любов, в която няма казино за другите.
  • Най-важното нещо: Не трябва да оставяме плодовете ни да се развáлят. Нито тези на ума, нито тези в хладилника.
  • Най-ценното нещо: Това, което забравяме в домовете на приятелите си. В моя случай преди няколко дни, това беше часовникът ми.
  • Следваща цел : Искам да създам компютърна програма (компютърен рицар), която да пише поезия и двамата с него да напишем нещо хубаво за Кралицата.

Има мечти с невъзможни гърди. Има гърди с невъзможни мечти.

Каспаров

сънувах че играем шах
в престилки на квадрати
ти беше с роботизирани ръце
вкочанени програмирани
десетопръстия

смеехме се,
че майсторът е повече от нас
във очите на децата
и големите

тогава аз заспах
(пих прекалено много водка с вино)
и всичко стана строго безпричинно

1.
обичайки каспаров
аз не му се възхищавах

защото победителя
за мене не е победител
във хармонията на крайната игра

но ето че днес все пак го сънувах
и ето че той отново
играеше на войната между цветовете
със своите напети сиви пешки във средата на полето

но като никой път момчето потопено в „alea iacta es“
губеше завоеванията и
ролята си в драмата

2.
гари каспаров губи на шах
от един безверник
от един безнадежден
от един калкулиращ любов
безсърдечен гений

от една машина
със мозък колкото чаена чинийка

която побира освен чаша
(от руски сервиз със подбран английски чай)
също така и:
15 г захар
1 лъжица мед
и около 20 милиарда
черно-бели
съдби
квадрати фигури

всеки праведен във правото на ход

3.
но главата на гари каспаров
(въпреки че беше голяма)
можеше само да мисли
и да съчинява стихове
със фигурите

поезията обаче
се разведе със смъртта
именно заради вдървените жертви

а мисленето
мисленето е по-скоро недоказано несъвършенство

и в крайна сметка
гари каспаров пак стоеше в шах

зашлевен от свръхпрецизната стомана
той правеше вероятно
предпоследната си сметка
преди да дойде предпоследната реклама

въпросът бе дали да мръдне тази и онази пешка
дали да ги убие в хекатомба с офицера
в името
на някакъв безименен богонаместник

общо взето въпроси на предишната история

4.
сънят ми бе студен
тишината вдишваше студено
машината издишваше студено
с помощта на хилядите малки охладители
като ураганите които винаги са с нежни имена
в една контролирана от тайфуни
шахматна дъска

и аз се изпотих със сълзи
и той се изпоти със сълзи
и тя би се изпотила

вместо това обаче
тя просто пиукаше
пиу пиу пиу тин тин тин пийп пийп пийп
гари каспаров заекваше
ш-ш-ш-ш-ш шах
р-р-р-р-р-р реми?

общо взето
свирихме досаден механичен блус
и пеехме за невъзможните си вече ходове

5.
гари каспаров почна да се бави
машината едва познаваше чувството
да бъдеш в грешка

дори когато белия бе мръднал първата си пешка
тя вече беше в края на играта
и се поздравяваше със журналистите
и алуминиевата си очилата майка

шахматистите плачат и признават
че са толкова несъвършени,
че им остава само да продължават да играят
докато не се побъркат
и не започнат да изяждат фигурите
с пръстите си вместо с премиите

гари каспаров забрави за всички
религии
които поставят човека в центъра
гари каспаров забрави за всички
предсказания
които поставят на трона сърцето

гари каспаров сякаш забрави
изобщо ход да направи
защото беше човешко

6.
последното действие
преди една предизвестена смърт
още само ход
и целия човешки род
щеше да бъде шахматиран

гари каспаров сякаш почваше да възприема
това което е толкова
безкрайно
а именно
сигурността, че биологията
ни нещо куца
и че истината все пак е толкова недостижима

той разбира се
не се предаде
болен от синдрома на човека
той ценеше повече честта ни
отколкото признанието
че нека
правим онова
за което сме създадени
а то явно не е да му мислим много

но гари каспаров разбира се не се предаде
той понечи да помръдне
за последно

и тогава той прозря
о той прозря

7.
грешка
да, машината допусна смешна грешка
(каквато е всяка, не само тази)

тя можеше да загуби спечелената партия
за само още ход
(да не забравяме, че тя също бе донякъде човешка
рожба)

тук идва на времето въпросът
да не би токът й да беше спрял
или да беше в някаква машинна криза
някаква електрическа склероза
роботски артрит, бронхит, пневмония
или рак да беше плъзнал
по гръбнака й като корозия

8.
точно в този момент
гари каспаров вдигна пръст
по човешки
свободно
треперещ
несигурен

към поле или пешка
той посочи
фаталната грешка

и машината
не, тя
въобще не подскочи
нито се сецна
не се и травмира

тя просто започна
без контрол да премига
да свети
да гърми и изпушва
тя заклокочи
сякаш заседна
милионна прашинка
наричана грешка
в някой провод
или в някоя сметка

тогава гари направи
последния си ход
напълно грешен
и неадекватен

и той загуби
о той загуби
абсолютно всичко
което всъщност нищо не струва
с този така човеколюбив
машинен ход

***
машината лежеше в някаква работилница
машината беше травмирана

губейки от своята божественост
като човека рожба на самия Бог
като самата себе си рожба на самия Бог
тя вече бе свободна
и болна
и сърдечна
и точно затова велика
прекрасна
обичаща

гари каспаров миеше чинии
в шахматната престилка
а аз му носех купища подноси
като добри човеци
ние се измитахме със мръсотията
малко по малко
при автоматичната кофа за боклук

покашлювахме и пушехме цигари
и бавно ще умрем
ще си отидем
и ще станем нечии богове
на нечия прекръстена от случайността
земя

всеки свърши каквото трябва
и идва времето да си отидеш
за да станеш

до следващия път
Каспаров

  Гост, Публикации етикети: , , , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free