НАП се къпе в доверие на безразличието, заблудата и отмъщението

Въпреки широко разпространената заблуда, че гражданите нямат доверие в Националната агенция за приходите (НАП),  след скандалното изтичане на личните им данни, новото непредставително асоциологическо проучване на ПР1 България доказва точно обратното. 

Разбира се, причините за това може да са най-разнообразни, но основната е, че гражданите няма за какво да се тревожат по отношение на НАП, именно поради липса на доходи. Или поне така твърди почти половината от тях. Може да се заключи, че това е доверие на безразличието. То е  провокирано от мотивацията „ пак се отървахме, просто защото нямаме пари”  и е основна стратегия за оцеляване, с която българите преодоляха световната банкова и ипотечна криза от 2008, гръцкият крах от 2010 и изтичането на данни от НАП миналата година, без да броим непрестанните опити на международни интернет измамници да източат несъществуващите им кредитни карти.

Освен доверие на безразличието при отношенията на българските граждани и НАП може да говорим за доверие на заблудата, или втория по популярност отговор, „защото Вл.Горанов е (х)убавец”. Дори за тесните специалисти социолози е трудно да определят мотивацията зад този отговор. Традицията в този план в българското политическо пространство не е от вчера: финансовите ни министри се самоопределят като аналози на  Мистър свят, вместо да изпълняват служебните си задължения, поради което можем да приемем, че тази група от граждани ще продължи да се заблуждава, че министърът ще си върши работата вместо да се прави на хубавец. Или обратното. И в двата случая, заблудата е налична.

Доверието в НАП

Третата група отговорили за сметка на това има ясни и реалистични мотиви защо да вярва на НАП. Обзета от реваншистки щения, тази група участници смята че независимо от издънките, които допусна НАП само през последните 12 месеца, цената си е струвала, защото в крайна сметка има една личност, която ще понесе директни щети от това, а именно тъщата. Бихме могли еднозначно а определим този вид доверие като базирано на жаждата за отмъщение.

Последната и най-малка група е избрала отговора „Да, защото нямам ЕГН”. На пръв поглед изглежда, като че далите подобен отговор са се заблудили, защото всеки един от нас, иска или не, трябва да има ЕГН. От друга страна обаче, предвид колко ЕГН-та на граждани изтекоха безпрепятствено в мрежата, от което не последва нищо, не е чудно една част от тях вече дори не счита ЕГН-то си за свое собствено. Как можем да свържем резултатите от това проучване с нашумялата в стил боливудска продукция Наредба 18 на НАП? Резултатите от проучването недвусмислено показват, че каквото и да се случи, гражданите ще изберат правилната стратегия за оцеляването си, дори и да се разделят с ЕГН-то си при нужда, което обикновено става с постоянно емигриралите, но истинският въпрос в случая е как изобщо ще оцелее, когато най-високата степен на доверие, която й се оказва е използването на ситуацията за правене напук на тъщата. Кулминацията на напрежението в този план тепърва предстои.

  Весел ПР, Публикации етикети: , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free