Националният туристически логотип – символи и смисъл

Читателят на сайта ПР1 България и Фейсбук–приятел Виктор Димчев се обърна към нашия екип със следния въпрос:

Интересувам се от символичното значение на българските логотипи, създавани и използвани за национална реклама от държавата.
На линка по-долу съм изобразил три от най-актуалните национални лога


1. Официалното лого на България за туризъм
2. Предложеното, но неизползвано ново лого
3. Новото логото, представящо непознатите туристически места в България

Благодаря!”

Верни на ангажимента си отговаряме:

Най-напред следва да се уточни, че на снимката са представени изображения, платени от държавата да бъдат емблеми на българския туризъм. Още тук възниква първият проблем. Възможно ли е и доколко е целесъобразно въобще да се брендира българският туризъм, като се знае, че всъщност става дума за множество различни типове туризъм?

Специалистите в бранша разграничават планински туризъм , морски туризъм , речен туризъм , познавателен туризъм , възстановителен туризъм, религиозен туризъм, секс туризъм, бизнес туризъм и много други.

Отговор на този въпрос ще дадем по-нататък, а сега да преминем към преглед на онова, което Вие наричате официалното лого на България за туризъм.

По същество графиката се състои от стилизирано изображение на цвете, комбинирано с името на държавата. Един чуждестранен ботаник сериозно би се затруднил да класифицира растението, а в родните среди се рапространяват две мнения. Според едното мнение прототип на емлемата е родопският ендемит Орфеево цвете. Проблемът тук е, че е трудно да асоциира едно непознато нещо с друго непознато. По тази причина чукчата от онзи стар виц постоянно се опитвал да обясни на съплеменниците, че жиръфът, лъвът, крокодилът са също като северния елен, но малко по-така.

Друти са убедени, че протопипът е роза. Ако те са прави, то розата е избрана неслучайно. През ХIХ век българите от нашата част на Балканския полуостров са основните производители и износители на розово масло в света. Оттук произтича географската топонимия Розова долина например. След Освобождението розовото масло става една от най-важните експорти стоки за младата ни държава и започва да играе ролята на национален идентификатор.

Формираната по онова време асоциативна връзка между розата и  Царство България е толкова силна, че и до ден днешен е част от дипломатическия протокол: когато нов български посланик предава акредитивните си писма на британската кралица, той задължително отговаря на въпрос от типа: „Как се развива производството на розово масло във Вашата държава?”.

Ние обаче живеем през ХХI век. Това ни задължава да си отговорим на няколко въпроса:

  • За кого е предназначено лого на българския туризъм?

Емблемата на българския туризъм е ориентирана преди всичко и най-вече към чуждестранните туристи, чиито очаквания, нагласи и предпочитания ,уви, рядко се изучават от практикуващите български домакини.

  • Продължава ли розата да бъде национален идентификатор на България?

Отговорът е по-скоро не. Днес производството на розово масло у нас е минимално и ние имаме скромен пазарен дял в световната търговия. Розовата долина е засадена с ветрогенератори, а в топло време пътешественикът, дръзнал да отвори прозореца на своя автомобил, ще се наслади на миризмата и на гледката на разхвърляни край населените места боклуци.

  • Каква значимост би имала розата днес като национален идентификатор на България?

Като национален идентификатор розата ще продължи да има намаляваща стойност, понеже тя не е типична единствено за България. Основно изискване за всяка емблема е да бъде уникална. Иконичната интерпретация на розовия стрък обаче отдавна е експлоатиран и наложен с различна символика. Това означава, че ако опитите розата да се асоциира с българския туризъм продължат и в бъдеще, ще продължат да се хвърлят пари за непостижима комуникативна цел.

Официалната емблема на българския туризъм носи поне още два родилни белега:

  1. Не е подходяща за черно-бяло тиражиране. Това се дължи на обстоятелството, че графичният оригинал съдържа твърде много нюанси, които биха се изгубили и биха влошили визуалното ѝ възприемане, ако трябва да се изпрати по факс например.

Истински добре направените емблеми не зависят от цветовете си, не съдържат нюанси и рядко включват повече от два цвята, като не броим черия и белия, разбира се. Тази емблема очевидно не е такава.

  1. Официалното лого на българския туризъм не може да се възпроизвежда от своите адресати. Всяко дете е в състояние да нарисува с молив емблемата на хипи движението от близкото минало или емблемата на бащиния си автомобил, но дали то и родители му ще справят с родния логотип? Едва ли.

Същинският проблем на сложните графични знаци е, че тяхната сложност затруднява възприемането, а непълноценното възприятие препятства запомнянето им.

Край на първа част.

  Публикации, Статии етикети: , , , , , , , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free