Черната вдовица

„Praeterea censeo Carthaginem esse delendam!”„Преди всичко аз вярвам, че Каргтаген трябва да бъде разрушен!” – повтарял неуморно цензорът Марк Порций Катон във всяка своя реч пред римския сенат. Краят на пуническите войните бил близо. Картаген отдавна престанал да бъде заплаха за империята, но Катон Стари настоявал на своето – римляните са господари на света, римляните са предопределени да въведат новия световен ред, а всичко неримско, включително елинското културно наследство, е заплаха за тяхната висша мисия. „Картаген трябва да бъде разрушен!” И Картаген бил разрушен. Катон Стари починал три години преди това.

За нов световен ред често говори и д-р Гьобелс министър на пропагандата на Трития райх. Висшата арийска раса според него е длъжна да възстанови историческата справедливост и да наложи нов световен ред, но нейния славен път е миниран от еврейството.

„Човек трябва да е наистина голям познавач на еврейството, за да може да му смъкне маската. Но щом веднъж го опознае, той вижда колко проста и примитивна е тяхната система. Тя се характеризира с вероломното си безсрамие, което само затова е толкова ефикасно, защото никой не може да си представи, че то е възможно до такава степен.

…Например, подлецът става герой, а порядъчният, трудолюбив и смел се превръща в глупак и простак.

…Дебели, тлъсти и запотени борсови спекуланти се превъплащават в комунистически освободители на човечеството, а порядъчните бойци биват поставяни наравно с животните.

… Не убиецът е виновен, а убитият. Това е цяла система от заблуди и измами, която дълго прилагана, действа като духовна и психическа парализа, може да обхване цял народ, да задуши в него всякаква инициатива за съпротива.

… Това е най-сатанинската инфекция, която еврейството може да предизвика в един народ.”

Сходството в подхода на „ариеца” Гьобелс и на римлянина Катон е очевидно. Представителят на висшата цивилизация дръзва да посочи заплахите пред нея и да подтикне ужасените слушатели към „логичния” извод: „Картаген трябва да бъде разрушен!”

За да бъде пропагандно ефективна, манипулативната техника „Черната вдовица”  се нуждае от едновременното действие на няколко предпоставки:

  • Информационен повод за начало на въздействието.
  • Високопоставен лидер с достъп до представителна публичност.
  • Обществена аудитория, склонна да приеме без доказателства изявленията на лидера.
  • Средства за масово осведомяване, които безкритично цитират лидера, обобщават казаното от него и по такъв начин засилват страховете на аудиторията.

През 2003 г. по време на посещението си в САЩ британският премиер Антъни Блеър заяви: „…11 септември не е изолирано събитие, а трагичен пролог, Ирак е акт, и много по-нататъшни борби ще бъдат определени след този етап, преди да е приключил.

…Целта на тероризма не е единичен акт на безпричинно разрушаване… той се стреми да провокира икономически колапс, враждебна реакция, омраза, разделение, премахване на толерантността, докато обществата престанат да съвместяват своите различия .

…Рискът е, че тероризмът и държави, развиващи оръжия за масово унищожение, са заедно. И когато хората казват, „Този риск е нереален,“ аз казвам: ние знаем, че  талибаните подкрепят Ал Кайда. Ние знаем, че Ирак по времето на Саддам даде убежище на терористи и поддържа терористи.”

През 2003 г. Тони Блеър въвлече Обединеното кралство в кръвопролитен военен конфликт в Ирак без санкцията на ООН. Инфраструктурата на Ирак бе съсипана.Саддам Хюсеин беше убит. Днес страната се намира в състояние на гражданска война. По различни данни от началото на военната инвазия на САЩ и Верикобритания в Ирак са загинали между 200 и 500 хиляди цивилни. Днес експертите са убедени, че това нападение е катализирало появата на Ислямска държава.

През  ХХI век „Черната вдовица” продължава да се прилага с различна сила и интензивност като манипулативна технология основана на обществените страхове. Моделът включва:

  • Емоционална експликация на необходимо чудовище.
  • Медийни генерализации  на „опасностите” и тропизация на „чудовището”.
  • Внедряване на типологизирани страхове.
  • Управление на страховете.
  • Емоционален контрол.

В края на март 2017 година у нас предстои провеждането на парламентарни избори. Едни кандидати за власт се стремят да насочат общественото внимание към светли хоризонти в бъдещето, други опитват да наберат подкрепа чрез вездесъщата черна вдовица:

Антони Тренчев:   „Ако социалистите разбираха от икономика, нямаше да са социалисти. …не може БСП да се хвали с програма, разписана от екзекутора на българските банки и вицепремиер на Жан Виденов Румен Гечев. Безобразно е хора, фалирали държавата преди 20 години, днес да се представят за стожери на финансовата и икономическата стабилност. Последната предизборна програма с тези автори преди две десетилетия фалира държавата…”

Природата на политическото говорене е такава, че всички политици се обръщат към гласоподавателите като ползват множество обобщения. Започващата предизборна кампания е белязана от две тенденции: тенденцията да се набира популярност чрез недоказан ( към момента на говоренето ) ентусиазъм за бъдещето и тенденцията да се постигне същото като се актуализират страховете от миналото.

Коя от двете тенденции е по-релевантна за българския избирател – ще научим в късните часове на 26 март 2017 година. Може би.

 

  Публикации, Статии етикети: , , , , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free