Числа, цифри, дроби: Кой копае в рейтинга на Парламента

Напоследък народни представители лансираха в медиите хипотезата, че т.нар. рейтинг на Народното събрание (НС) е нисък, защото президентът Радев го руши*. Доколко обаче тази хипотеза може да бъде потвърдена от числа?

Първо трябва да уточним какво обикновено се разбира под рейтинг и доколко изобщо подобно измерване (или поне регистрация на това явление) изобщо е възможна.

Рейтинг би могло да се преведе като степенуване, подреждане, но също и като оценяване, като в социологическите изследвания обикновено се има предвид именно последното. В този смисъл, най-точно на български би следвало да се каже оценка на съответната институция или оценка на определено направление, свързано със съответната институция, защото оценяването на институцията в цялост би следвало да преминава с оценка на всички нейни аспекти.

Трябва да се уточни също, че тази оценка в социологическите изследвания не е експертна, а по-скоро следва да се приеме  за обобщение на личните мнения на представителите на разглежданата съвкупност (българското население).

В повечето социологически изследвания у нас под рейтинг на Парламента се разбира именно оценката на гражданите за дейността на институцията, а най-опростената скала има три степени: положителна, отрицателна и неутрална оценка.

Нека да разгледаме едно подобно проучване и да видим дали и доколко настоящият президент е повлиял върху оценката на гражданите за дейността на Народното събрание.

 

Следващата графика представлява извадка от подобно проучване на агенция Алфа Рисърч**.

Оценка за дейността на Парламента

Оценка за дейността на Парламента


От графиката се вижда, че това проучване се провежда редовно поне от август 2009 година насам, средно на 2-3 месеца и макар че последните резултати (към настоящия месец) все още не са излезли, графиката е достатъчно показателна за тенденциите относно рейтинга на Парламента от 41-то до настоящото 44 Народно събрание.

На графиката са представени и трите оценки: зелената линия представлява дела на положителните оценки за съответния период, червената – на отрицателните и жълтата представлява неутралните.

През август 2009 г. 41 НС стартира в относително висок рейтинг: делът на положителните оценки е 45%, а делът на отрицателните е една 9%. Това следва се приеме по-скоро за очаквания към дейността на Парламента, а не за реални оценки, тъй като проучването е направено скоро след изборите. „

Само след един месец обаче, делът на положителните оценки рязко спада (под 20%), а делът на отрицателните се вдига стремглаво до над 30%, което недвусмислено означава разочарование и разминаване с тези очаквания. Забележителното е че независимо, че мандатите се сменят (следващите НС са с различна конфигурация), Парламентът никога повече не успява да постигне такива високи нива на положителна оценка, нещо повече, той не успява да достигне дори половината от тези нива.

През целия изследван период, включително и при новото 44 НС, дяловете на положителната оценка се движат под 20%.

От своя страна, делът на отрицателната оценка с изключение на този първи месец се повишава рязко и в края на 2010 дори надхвърля 50%. Вижда се, че почти през цялото време тя запазва много високи нива, т.е. Парламентът “се радва” на изключително силно неодобрение. Това неодобрение намалява само в месеците след изборите, което отново може да се свърже с очаквания за промяна по отношение на НС, очаквания, които очевидно не се сбъдват, предвид това, че след това неодобрението отново се връща към обичайните си нива над и около 50%.

Интересна е също така динамиката между отрицателната и неутралната оценка. В месеците, в които делът на  гражданите с отрицателна оценка намалява, се покачва значимо не делът на положителната, а делът на неутралната оценка. Съответно, в месеците, в които отрицателната оценка се покачва, това става не толкова за сметка на положителната, а основно за сметка на неутралната оценка. Това “преливане” между неутрално и отрицателно мнение (а не между неутрално и положително или между положително и отрицателно) е още едно доказателство за практически постоянен нисък рейтинг на Парламента.

 

И тук се връщаме отново на зададения в началото въпрос: президентът ли е основният фактор за ниския рейтинг на НС? Очевидно не, тъй като тази тенденция е започнала още през 2009 г. , когато Президент е бил друг човек и НС е имало друг състав, и досега продължава без съществени изменения, или казано с други думи, рейтингът на Парламента се задържа нисък много преди настоящият президент  да встъпи в длъжност.

 

 

*за влошения рейтинг на Народното събрание вж. например http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/pravitelstvoto-ocelia-cvetanov-skochi-na-prezidenta-radev

** повече за проучването може да се види на: http://alpharesearch.bg/bg/socialni_izsledvania/socialni_publikacii.html

  Публикации, Статии етикети: , , ,   | постоянна връзка, Връзките към материала са забранени, но можете да коментирате.


Коментирай

С вашия email никога няма да бъде злоупотребено. * задължително поле

*
*

Можете да използвате следните HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free