Далечната 1958-ма (ПРИЛОЖЕНИЕ)

ПРИЛОЖЕНИЕ

1958 година

Януари

• 1 януари – Влиза в сила Римският договор за Общия пазар, бъдещият ЕС
• 7 януари – В СССР е обявено съкращаване на Въоръжените сили с 300 х. души. За общата численост на съветската армия по това време липсват точни данни, но се предполага, че е между пет и десет милиона.
• 15 януари – Избрано е ново правителство на НРБ начело с Антон Югов. Първи заместник-председатели са Райко Дамянов и Георги Трайков, заместник-председатели: Иван Михайлов, Станко Тодоров, Живко Живков и Кимон Георгиев. Министър на вътрешните работи – Георги Цанков, министър на отбраната – ген. Петър Панчевски, на външните работи – Карло Луканов.

• 21 януари – Политбюро на ЦК на БКП решава „поради зачестили хулигански прояви“ МВР да въдворява в лагери за „принудителен възпитателен труд отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи“. При масовите акции в София и други големи градове са арестувани близо 2 хиляди души. От тях в Белене са въдворени 1400 мъже и 250 жени. 170 от тях са непълнолетни, като най-младите са на 13-14 години. Наред с „хулиганите, крадците и побойниците” са въдворени и „вражески елементи… работили против властта, ОФ и ТКЗС“, замисляли са бягство през границата, притежавали са снимки на царското семейство или забранена литература, писали са стихове с „вражеско съдържание“, младежи с „неприличен външен вид, екстравагантни облекла, подражатели на запада… Тази акция е второто най-масово въдворяване след това преди изборите през май 1949 г. и след смъртта на Георги Димитров през юли същата година, когато са арестувани общо над четири хиляди души.
• 25-27 януари – Партийно-правителствена делегация начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков посещава СССР.
• В страната избухва епидемия от детски паралич, която БКП обявява за „агресия на западните“. Западните страни, в това число и САЩ даряват ваксина безплатно на България, но половината количество е препродадено в чужбина срещу твърда валута. Останалата в страната е разредена и в значителна степен негодна.
  • 27 март – на сесия на Върховния съвет на СССР е гласувана оставката на Председателя на Министерския съвет на СССР маршал Николай Булганин. Първият секретар на ЦК на КПСС Н. С. Хрушчов лично възглавява правителството на СССР до 14 октомври 1964 г., когато е свален от власт от Л. Брежнев, А. Косигин и Н. Подгорни. По-късно на пленум на ЦК на КПСС Булганин е лишен от маршалско звание и назначен за председател на Ставрополския совнархоз.

• 31 януари – Първо успешно изстрелване на американски сателит, Експлорър I, в околоземна орбита

Февруари

• 1 февруари – Египет и Сирия създават Обедината арабска република (ОАР)
• 3 февруари – подписан е договор за икономическа интеграция между Белгия, Холандия и Люксембург (Бенелюкс)
• 5 февруари – Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на ОАР
• 6 февруари – край Мюнхен в авиокатастрофира загиват 21 пътници, от които седем футболисти от Манчестър Юнайтед
• 14 февруари – Приет Закон за всеобщата военна служба в НРБ

Март

Април

• 17 април – в Брюксел е открито Световно изложение, първо след Втората световна война. Негов символ става Атомиума.
• 30 април – Решение на Политбюро на ЦК на БКП за „подобряване на социално-битовите условия на циганите“, с което се забранява свободното им придвиждане и се заселват принудително.

Май

• 5-23 май – в Пекин на втората сесия на VIII Всекитайски конгрес на Китайската комунистическа партия е приет предложения от Мао Цзедун курс „Трите червени знамена“: „Генералната линия“, „Големият скок“, „Народните комуни“. На V пленум, състоял се непосредствено след сесията, Лин Бяо е избран за заместник на председателя Мао.
• 8 май – на въоръжение в съветската армия е приет танкът Т-55
• 20-24 май – Съвещание в Москва на ръководители на комунистическите партии от съветския блок и на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор. Съгласува се специализацията в плановото производство и доставките на въоръжение и военна техника. Прието е съветското предложение обикновеното въоръжение да се произвежда във всички страни, а съвременната сложна техника, реактивна авиация, ракетна техника и други – само в Съветския съюз. Възразяват само представителите на Полша, но остават в изолация.
• 21 юни  – Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро решава да бъдат слети турските и българските училища, въвежда се задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.
• 28 юни – на финала на световното първенство в Стокхолм Бразилия побеждава Швеция с 5:2 и става световен шампион.
• Военни учения в България, Румъния и Одеския военен окръг – демонстрация срещу американския военен десант в Ливан, извършен по молба на прозападния маронитски президент заради растящата заплаха от преврат от подкрепящата Насър ливанска мюсюлманска опозиция и от военна интервенция на Египет и Сирия. В България учението се провежда близо до турската граница и в него участват почти цялата армия, ВВС и ВМС. По време на учението в България са дислоцирани няколко съветски въздушнодесантни дивизии.
• Сключено е споразумение със СССР за базиране на части на съветския ВМФ в български пристанища и военноморски бази.
• 23 август – масови безредици в Грозни (Чечено-Ингушката АССР), потушени със сила.
• 2-4 октомври – Пленум на ЦК на БКП утвърждава „Тезиси за работата на партията сред турското население“, според които ходжите и религията се използват с политически цели, за да бъде отделено турското население от българското. Сред другите решения е това за изпълнение на поставените в плана за петилетката задача вместо за пет – за четири години.
• 17 октомври – с  постановление на Министерски съвет се забранява скитничеството и просията.
• октомври – ноември – Уедряване на ТКЗС.
• 23 октомври – Президиумът на ЦК на КПСС издава строго секретно постановление „За клеветническия роман на Б. Пастернак», рязко осъждащо присъждането на Нобелова награда на Борис Пастернак за романа „Доктор Живаго“. В СССР започва кампания за критика на писателя, известна като „Не съм чел, но осъждам!“. Пастернак е изключен от Съюза на съветските писатели за „предателство по отношение на съветския народ,  делото на социализма, мира и прогресса“
• 28 октомври – Анджело Джузепе Ронкали е избран за папа под името Йоан ХХIII.
  • 6 ноември – в. „Правда“ публикува писмо от писателя Б. Л. Пастернак, в което той съобщава, че се отказва от Нобеловата награда за литература
  • 11 ноември – Вдъхновен от китайския опит, Т. Живков стоварва върху отстранените си опоненти Йонко Панов, Добри Терпешев и Вълко Червенков вината за бедността в селото, забавената индустриализация и предприема „Големия скок“ у нас
  • 14 ноември – Намалени са цените на дребно на промишлени стоки „за народно потребление“: хладилници, прахосмукачки, радиоапарати, леки коли, мотоциклети, цената на дребно на петролните продукти и електоенергията за домакински нужди.
  • Конгрес на Димитровския съюз на народната младеж (Комсомола), на който се преименува в Димитровския комунистически съюз на младежта (ДКМС). За първи секретар е избран Иван Абаджиев.
  • 27 ноември – Умира генерал-лейтенант Георги Дамянов, един от ръководителите на Септемврийското въстание 1923 г., след това политемигрант в СССР, председател на Президиума на Народното събрание на НРБ от 1950 г. до смъртта си, член на Политбюро на ЦК на БКП от 1944 г. до смъртта си. За председател на Президиума на Народното събрание на НРБ е избран Димитър Ганев (починал 1964 г.)

Юни

• 1 юни – ген. Шарл де Гол е призован да спаси Франция от надвисналата анархия и започва да управлява страната с 6-месечен мандат със специални пълномощия, като подготовка за нова конституция и Петата република
• 2-7 юни – Седми конгрес на БКП. Присъства Никита Хрушчов. Обявена е „пълната и безвъзвратна победа на социалистическия строй в НРБ“: 92% от обработваемата земя е кооперирана в ТКЗС, „социалистическите производствени отношения са победили напълно“. В избраното от конгреса Политбюро няма нови лица, но в Секретариата и в ЦК са избрани близки на Тодор Живков лица (Митко Григоров, Пенчо Кубадински). Конгресът изпълнява съветската повеля: да се даде отпор на обвиненията в хегемонизъм, които югославските комунисти отправят към КПСС, и да се отхвърлят „националните пътища“ към социализма. Конгресът предвижда индустриализацията да продължи с приоритетно развитие на тежката промишленост, а кооперираното селско стопанство да се ориентира към интензивни методи като напояване и механизация. До края на 1962 г. националният доход трябва да се увеличи с 50%, а реалните доходи на населението – най-малко с 30% в сравнение с 1957 г.
• 16 юни – Обесен е Имре Наги, бивш министър-председател на Унгария
• 21 юни – първи полет на съветския реактивен свръхзвуков бомбардировач Ту-22.

Юли

• 1 юли – Президентът Дуайт Айзенхауър подписва закона, с който Аляска става 50-я щат на САЩ
• 14 юли – Революция в Ирак сваля монархията, Абдул Карим Касем застава начело на държавата

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

• 6 декември – открит Медодобивния комбинат край Пирдоп, днес „Аурубис“ – България.
• 8 декември – освободен от длъжност е председателят на КГБ на СССР армейски генерал И. А. Серов. На 25 декември за председател на КГБ е утвърден А. Н. Шелепин.

Някъде прочетох, че точно през 1958 г. бил изготвен секретен списък на сто фамилии, чийто наследници трябва да се стимулират по всички възможни начини, за да растат нагоре и да останат верни на партията. Сред тях са Станишеви, Пръмови, Велчеви, Корцанови (за тези чувам за пръв път), Баневи и т. н. Не вярвам никак на прозрения със задна дата, нито на каквито и да било конспиративни теории; съмнявам се, докато не разбера кой и с каква точно цел е изготвил този списък именно в годината, когато е прокламирана „пълната, окончателна и необратима победа на социализма“. И защо там фигурират фамилии, за които през онази далечна година едва ли много са чували и липсват Живкови, Луканови, Червенкови, Югови, Джурови, Дамянови… Струва ми се, че много повече говори и за сегашното ни дередже и доказаният факт, че през същата 1958 година рокендролът най-после идва с десетгодишно закъснение у нас. През годината по световните екрани излизат филми като „Котка върху ламаринен покрив” с Пол Нюман и Елизабет Тейлър, „Шемет” на Хичкок, „Джиджи” с Лесли Карън, Морис Шевалие, Ева Габор, „Пепел и диамант” на Анджей Вайда със Збигнев Цибулски в главната роля, „Клетниците” с Жан Габен и Бурвил, „Законът си е закон” с Фернандел, „Кристина” с Роми Шнайдер и Ален Делон, „Лице“ на Ингмар Бергман, „Любовници“ на Луи Мал с Жана Моро и Алек Кюни, „Мистър Питкин в тила на врага“, „Младите лъвове“ по романа нъ Ъруин Шоу с Марлон Брандо, „Старецът и морето“ със Спенсър Трейси… Българските зрители ги виждат доста по-късно, някои изобщо не виждат, ако не са удостоени с правото да присъстват на т. нар. „закрити прожекции“. На българските екрани се появява комедията „Любимец 13“ на Вл. Янчев и Апостол Карамитев (необяснимо защо, липсваща в чуждоезичните списъци на премиерите за 1958 г.). Шестват по села и градове и съветските „В дните на октомври“, „Осемнайста година“, „ЧеПе“, „Иван Бровкин в целината“, „Олеко Дундич“ и „Тихият Дон“. „Западното“ кино почти се изчерпва с индийските („Бродяга“, „Господин 420“) и бразилския „Кангасейро“, чиято поява е събитие за София. България от 1958 г. я няма на културната карта на света, но още по трагикомичното е, че и тя се опитва да изличи по-голямата част от света от „своята“ изопачена карта…

[1] Цитатите са от очерка „Косена Панева” от Бригита Йосифова, сп. Везни, бр. 9, 2009, с. 132-155.

Стефан Николов