ВИОЛЕТА БИМБОВА-ТУФАН
от София е на 33 години.
Завършила е Софийския университет „ Св. Климент Охридски като бакалавър по „География” и магистър по „Етнология”.
Преподава география.
Има мъничка дъщеря на име Албена.
Ръководи школа по фотография за деца от 6 до 16 годишна възраст.
Неотдавна дванадесетгодишна възпитаничка на школата получава почетна награда от National Geographic.
- Постижения: Успехите на моите ученици и любовта на любимите хора.
- Любимо занимание: Пътешествията с фотоапарат в ръка, игрите с дъщеря ми, четенето на книги и научнопопулярни списания с географска, историческа и етноложка тематика. Гледането на филми, които показват дълбочината и многообразието на истинския свят и истинските човешки взаимоотношения.
- Девиз: Нямам такъв, но винаги всичко в мен е казвало: „ Напред с усмивка!” Сега, докато пиша, се сещам за любимата ми песен на Емил Димитров „ Ако си дал ” и фразата от текста: „ Ако си дал от себе си, не си живял напразно!” смятам за девиз на човещината в нас, на Бог в нас.
- Работа: Преподавам география в 75-то ОУ „ Тодор Каблешков”в кв. „Факултета”. Работата с българчетата от ромски произход приемам като продължение работата на моята баба там и като възможност да бъда за тези деца „ прозорец „ към света около нас. Те водят много затворен живот, предимно в рамките на ромския квартал и всяко излизане от него дори само до центъра на София е голямо преживяване. Когато им показвам научно-популярни филми или мои лични снимки от различни пътувания, те ги разглеждат с голямо удоволствие, но не вярват, че и те могат да имат един ден своите снимки от България и света.
Ето така дойде решението ми да наблегна върху изработването на проекти за близки и далечни земи, което, макар и за малко, дава възможност на учениците ми да напуснат сакралността на квартала и да се усетят граждани на света. Освен това множеството доклади, рисунки и знамена, направени досега и показани на географските ни изложби повдигна самочувствието им и желанието им да опазват направеното от тях.
Освен география преподавам и фотография на деца между 6 и 16 години. Тази година нашият детски фотокурс „ Откривател „ ще навърши пет години и ми предстои организирането на юбилейната изложба. Преди седмица приключихме с изложба поредния курс, преди два дни едно наше момиче – Габриела Пенкова на 12 г. получи почетна награда на детския международен конкурс на National Geographic в категория пейзаж, а след три седмици стартираме нов фотокурс. Поддържаме ритъм, а това ме прави щастлива. Работата с деца ми дава възможност детето в мен да не заспива. Често се уча от тях, приемайки мъдростта им за истинска благословия.
- Кауза: Да бъда приятел с детето си. Да радвам хората около мен и себе си. Да дам знанията си на моите ученици и да ги виждам щастливи, успели в личен и професионален план, както и уважаващи различността на хората.
- Успехи: Успехите на моите ученици, първите изяви на моето момиче – да пее, да танцува и да декламира в детската градина. Обичта на моя любим, връзката с когото ме обогати и продължава да прави това, защото отвори вратите пред мен за бездънната турска култура, която дълбоко уважавам, но все още частично познавам.
- Проблеми: Те винаги ще съпътстват нашият живот, но аз лично, като се обърна назад, се сещам само за хубавите мигове, лошото сякаш не се е случило на мен. Нали детето ми е здраво, другото са предизвикателствата на нашето ежедневие.
- Стремежи: Да се усъвършенствам в работата си, за да бъда по-полезна на себе си, учениците, детето и семейството.
- Автопожелание: Да имам повече време за семейството и да пътешестваме повече заедно.
- Най-важното нещо: Здравето на детето ми и хармонията в семейството.
- Най-ценното нещо: Моето здраве и здравето на любимите хора.
- Следваща цел / ако актуалната цел бъде постигната/: Бързам бавно! Като постигна настоящата цел, ще мисля за следващата.
Тук ще споделя два преживени мига, за които разказвам и на учениците си, понеже смятам, че уважението и обичта към нас самите и към другите е градивното, без което в света ни не би имало светлина.
Когато за първи път посетих Истанбул, минути след като се запознах с бъдещия си съпруг, аз християнката и той мюсюлманинът влязохме и запалихме свещ в католически храм и ми стана така уютно и топло на душата, че различията ни обогатяват и сплотяват.
После, когато моят съпруг Уфук ( означава хоризонт ) дойде за първи път в България, го заведохме на паметника на връх Шипка и вътре, докато разглеждахме музейната експозиция, пред картината на Димитър Гюдженов „Бой за Шипка“, се целунахме, а брат ми изкоментира случващото се с думите: „ Виж, слава на Бога има прогрес, нашите и неговите прадеди са се убивали, а те се целуват.”
На всички мои близки и приятели винаги пожелавам да са здрави, обичани и обичащи, това е пожеланието ми и към екипа на pr1bg.com.
Един коментар
Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function ereg() in /home/pr1bgco/public_html/wp-content/themes/thematic/library/extensions/comments-extensions.php:124 Stack trace: #0 /home/pr1bgco/public_html/wp-content/themes/thematic/library/extensions/discussion.php(9): thematic_commenter_link() #1 /home/pr1bgco/public_html/wp-includes/class-walker-comment.php(179): thematic_comments(Object(WP_Comment), Array, 1) #2 /home/pr1bgco/public_html/wp-includes/class-wp-walker.php(144): Walker_Comment->start_el('', Object(WP_Comment), 1, Array) #3 /home/pr1bgco/public_html/wp-includes/class-walker-comment.php(139): Walker->display_element(Object(WP_Comment), Array, 1, 0, Array, '') #4 /home/pr1bgco/public_html/wp-includes/class-wp-walker.php(332): Walker_Comment->display_element(Object(WP_Comment), Array, 1, 0, Array, '') #5 /home/pr1bgco/public_html/wp-includes/comment-template.php(2182): Walker->paged_walk(Array, -1, 0, 0, Array) #6 /home/pr1bgco/public_html/wp-content/themes/thematic/comments.php(34): wp_list_comments('type= in /home/pr1bgco/public_html/wp-content/themes/thematic/library/extensions/comments-extensions.php on line 124