ЗАЩО ДОВЕРИЕТО КЪМ ПРЕЗИДЕНТА СПАДА

Последното десетилетие е белязано от управлението на ГЕРБ, а последните няколко години от противопоставянето между премиера Борисов и президента Радев. През есента на 2016 година Румен Радев и Илияна Йотова убедително спечелиха изборната надпревара. Близо 4 години генерал Радев се радваше на най-високо обществено доверие. През декември 2019 например той имаше 48% одобрение при 15% неодобрение, а неговият опонент Борисов при 30-процентно одобрение имаше цели 39% неодобрение от страна на анкетираните.

/ Данните и графиката са от социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч”./

Няколко месеца по-късно социолозите отчетоха промяна:

Одобрението за премиера се увеличи, а за президента намаля.

Квантитет

В ерата на масовите комуникации с особена сила важи максимата, че едно нещо се е случило, само ако е отразено в медиите. Плурализацията на медиите, която настъпи след средата на миналия век, предизвика фрагментация на аудиториите и фрагментарна осведоменост. Фрагментираните аудитории станаха достижими чрез масовизация на въздействията, т.е. чрез многократни повторения на посланията във възможно най-голям брой информационни канали.

Справка в търсачката Google показва, че премиерът Борисов е по-добре представен от президента Радев. При търсене по ключови думи Борисов + изказване и съответно Радев + изказване, Google намира 578 000 резултата за Борисов и 453 000 за Радев. Квантитативното „отстъпление” за президента е близо една четвърт. Нека не забравяме, че възприятията на съвременния човек освен фрагментарни са и селективни. В резултат на това по-честите появи на премиера в публичното пространство му изграждат образа на активната фигура и отреждат на президента позицията на пасивен наблюдател.
Квалитет

Независимо от всевъзможните шеговити бележки по адрес на премиера, неговият комуникационен екип ползва възможностите на социалните мрежи доста по-често и доста по-умело в сравнение с президентския екип. Преки включвания в реално време от всевъзможните посещения и инспекции на премиера доуплътняват образа му на активен деец, а ответното мълчание / отсъствие затвърждава перцепцията за нищоправене.

Вероятно воден от съзнанието за висотата на своя пост, президентът си служи с дълги сложни съставни изречения. Тези изречения често имат ниска глаголна температура, около 10. Този глаголна температура е присъща за т. нар административно-делови стил и единственото, което постига е усещане за скука.
            Фразата на премиера е чувствително по-къса и е изпъстрена с прости изречения. Глаголната температура при него е значително по-висока, 18, и се доближава до глаголната температура на разговорния стил. Както е добре известно, разговорният стил се смята за нисък стил, но в същото време той е и най-комуникативен.

Семантика

Ако приемем, че публичният образ е обществено приет смисъл, то премиерът Борисов има образа на понякога грубоват, но прагматичен водач, който с поведението и словото си се стреми да постигне най-високите социални цели, като задоволи с предимство първичните потребности на отделния индивид. Той постоянно актуализира темите за потребността от храна, вода, сън, секс, сигурност и обвързване.

В това отношение президентът е по-обран. Поставен в отбранителна позиция, той акцентира главно върху вторични потребности като обвързване и уважение.

Проблемът при него е, че задоволяването на потребност от по-висок ранг е възможно едва, когато са задоволени потребностите от по-нисък ранг. Трудно е да бъдеш убедителен в очите на гладен бездомник, ако вместо с подслон и храна го занимаваш с тънкостите на правовия ред и демокрацията.

Още по-трудно е за страничния наблюдател да разбере защо и премиер, и президент не отдават нужното внимание на факта, че България е на последно място по всички социално-икономически показатели в Европа.