Линията на социалната необратимост

16 март 2019 г. Около обяд започна организираният в социалните медии мегапротест в центъра на столицата София. На жълтите павета излязоха стотина – двеста души. Скандираха антиправителствени лозунги, призоваваха за приемане на нова Конституция, а когато се оказа, че и журналистите, и полицаите са повече от тях, ненадейно опитаха да нахлуят в сградата на Министерския съвет.

Доблестните блюстители на закона решиха да ги възпрат чрез лютив спрей. Кой издаде заповедта да го ползват не стана ясно. Неизвестно е и по каква причина полицаите нямаха противогази. Така или иначе електронните медии ни показаха как действа този сълзотворен газ. Полицаите се натръшкаха по паважа, а протестиращи граждани се опитаха да им помогнат с вода и носни кърпички… Според официалната сводка трима обгазени са потърсили медицинска помощ, тежко пострадали и арестувани няма.

Медийните анализи и коментари се фокусираха върху комедийния аспект от действията на униформените и пропуснаха най-важното: ЗА ПЪРВИ ПЪТ В НАЙ-НОВАТА НИ ИСТОРИЯ ЕДНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОРГАНИЗИРАНО ИЗПОЛЗВАХА ХИМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ДРУГИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.

Да, така нареченият сълзотворен газ е химическо оръжие с нисък интензитет, но в определени случаи това оръжие би могло да предизвика алергична реакция и дори алергичен шок с непредвидими последици.

На 16 март 2019 г. отровителите не просто отровиха себе си, а бе доближена, ако не и премината, линията на социалната необратимост.  Линията на социалната необратимост е тази невидима линия, която позволява на различните социални групи да живеят съвместно, без да се стремят към взаимно унищожение. Когато се прекрачи линията на социалната необратимост, противоречията рязко се задълбочават и се навлиза в състояние на позиционна война. При нея протестиращите трупат логически и емоционални аргументи в подкрепа на своята кауза, ако въобще имат такава, но по никакъв начин не желаят да чуят тезите и аргументите на другата страна. Управляващите правят същото. Ексцесиите стават неизбежни, жертви падат и от двете страни, нетърпимостта към другия се ожесточава, но най-лошото е, че неприемливото до вчера започва да се схваща като норма.

Френските полицаи със сигурност са по-добре оборудвани от българските полицаи  и със сигурност по-умело си служат със своите оръжия. Това с нищо не променя факта, че френските власти отдавна прегазиха линията на социалната необратимост. На 17 март т.г. се състоя осемнайсетия пореден протест на Жълтите жилетки. Той бе най-масовият до момента. Жълтите жилетки подложиха Париж на погром, какъвто столицата не помни от времето на якобинците. Запалиха магазини, банков клон, изгоря известният ресторант „Фуке”. Десетки са ранени.

Френската демокрация е в тежка криза. Всичко започна с това, че властите напълно формално уважиха правото на глас, което имат гражданите, но в същото време съзнателно и надменно отказаха да се вслушат в този глас. Вместо да преговаря с Жълтите жилетки, г-н Макрон им изпрати униформени побойници, въоръжени до зъби. Нека се надяваме, че употребата на химическо оръжие с нисък интензитет в София няма да се повтори повече, защото много лесно може да се стигне до ескалация подобна на френската. А българските пожарникари може да се окажат по-непохватни и от българските полицаи.