СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА: масмедии, абсурди парадокси и оксиморони

„За онова, за което не може да се говори, трябва да се мълчи.”
Лудвиг Витгенщайн

1. Няма и не може да има обща теория за всички масмедии. Доколкото съществува, теорията е синтез на парциални и относителни доктрини.
2. Няма и не може да има всеобхватна теория за ролята на всички масмедии във всички общества изобщо.
3. Социумът е организъм, чийто основен атрибут е масовото общуване. Дихотомията: общество – средства са масово осведомяване е мислима само като научна абстракция. Противоположният подход би ни довел до масово необщуващо общество и до асоциални медии.
4. За да не бъде лишен от научен смисъл, анализът се нуждае от ограничения:
5. България;
6. ХХ –ХХI век.

Обществото

1. Българското общество през ХХ век винаги е било демократично. То е демократично и в момента.
2. Управляващите винаги са претендирали, че именно те управляват най-демократично.
3. Израз на българския най-демократизъм са петте преврата и четирите форми на държавно управление.
4. Всички преврати и всички форми на държавно управление в България са осъществявани от малцинства, обладаващи партийна, политическа и/или икономическа власт.
5. Всички значими обществени промени са били представяни като общополезна необходимост.
6. Общополезната необходимост винаги е била доказвана пред социума чрез факта на своето съществуване, т. е. като единствено възможната стъпка в правилната посока.
7. Пионерите на общополезната необходимост винаги са изпитвали нужда от три неща:
8. Да афишират историческата истина;
9. Да намерят масови последователи;
10. Да станат патриарси на общополезната необходимост.
11. Единствената историческа истина за миналото винаги е имала само един носител – пионерът на общественополезната необходимост, поради което всичките й варианти взаимно се изключват.
12. Настоящото битие на пионерите на общополезната необходимост е изцяло историческо, а декларираните им намерения за бъдещето – пророчески, т.е. единствено възможната стъпка в правилната посока.
13. Единствената историческа истина за миналото настоящето и бъдещето се инспирира от пионерите на общополезната необходимост, а се тиражира от масмедиите.
14. Пионерите на общополезната необходимост винаги твърдят, че изразяват становищата на широките социални слоеве.
15. За пионерите на общополезната необходимост най-голямото достойнство на човека е неговата анонимност.

1. Анонимната обществена единица има само един правилен избор – да се приобщи идейно към пионерите на общополезната необходимост.
2. Въздържането от приобщаване винаги се лансира като противопоставяне, поради което пионерите на общополезната необходимост винаги имат да преодоляват съпротивата на силна, коварна и ретроградна опозиция.
3. Присъединяването на анонимната обществена единица към пионерите на общополезната необходимост е процес на деклариране на намерения.
4. Моментът и интензивността на декларирането са ключови фактори за степента на близост до пионерите на общополезната необходимост, която анонимната обществена единица може да постигне.
5. Декларирането на намерения е интимен процес, който трябва да бъде направляван.
6. Пионерите на общополезната необходимост си поделят три социални роли:
7. Наблюдаващи декларирането;
8. Анализиращи декларирането;
9. Контролиращи декларирането.
10. Процесите на деклариране и отказ от деклариране катализират еволюция в средите на пионерите.
11. След като бъдат употребени, наблюдаващите декларирането се превръщат в анонимни социални единици, а на местата им се поставят ревности декларатори, които заемат обявената за почетна длъжност пионери на общополезната необходимост от ново поколение.
12. Анализиращите контролирането, които са главната опора на контролиращите пионери в началния стадий, еволюират до теоретизиращи паресиасти или до контролиращи декларирането.
13. Контролиращите декларирането избират на мандатен принцип патриарх на общополезната необходимост, който контролира контролиращите, теоретизиращите паресиасти и пионерите на общополезната необходимост от ново поколение.

Масмедиите

1. Българските масмедии винаги са били свободни /по конституция/.
2. Изключенията от тази конституционна постановка са правени винаги в името на  обществената свобода.
3. Обществената свобода винаги е била ценност, интерпретирана от конституцията, а самата конституция винаги е била съчинявана, редактирана и одобрявана от патриарх на общополезната необходимост.
4. Българските конституции взаимно се изключват, действащата конституция винаги е несъвършена и е препятствие пред патриарха на общополезната необходимост.
5. Усилията, които полагат патриархът на общополезната необходимост и теоретизиращите паресиасти за създаването на нова конституция винаги са обект на особено внимание от страна на свободните български медии.
6. Свободните български медии винаги:
   
   
7. Имат гарантирано място в конституцията;
8. Отразяват процеса на нейното приемане
9. Разясняват основните й постулати.
10. Гарантираното място в конституцията винаги е повод медиите да изразяват недоволството си от нея деликатно.

1. Приемането на конституцията винаги е медийно осигурен акт на задаване на блестяща социална перспектива.
2. Резултатът от широкото медийно разясняване на блестящата социална перспектива винаги е масово непознаване на конституцията и поляризация на анонимните социални единици.
3. Свободните български масмедии винаги декларират принудителната си лоялност към блестящите перспективи, но в същото време са готови за още по-блестящи перспективи.
4. Свободните български медии винаги се делят на официални и опозиционни.

Масмедиите и социалната промяна

1. Същностните социални промени винаги са изненадващи за анонимната социална единица.
2. Предварителната подготовка и първите стадии от същностните социални промени винаги се премълчават от свободните български масмедии.
3. Осъществяването на същностни социални промени винаги се съпътства от медийно осигурена трансформация на абсолютната депривация в относителна депривация.
4. В най-отговорния момент на промяната масмедиите се присъединяват към оркестъра на относителната депривация, чрез което фрустрират анонимните обществени единици, склонни да одобряват предишното статукво.
5. Основният симптом на настъпващата същностна социална промяна е лавинообразно нарастващият брой декларации за бъдещи намерения на свободните български медии, че ще станат независими.
6. Бъдещата независимост на свободните български медии се подкрепя горещо от пионерите на социалната промяна и те скоро се превръщат в теоретизиращи паресиасти на независимостта.
7. Моментът и интензивността на декларираните намерения за независимост предопределят в значителна степен съдбата на свободните български медии.
8. Журналистите от деклариралите независимостта си свободни български медии имат пред себе си единствения правилен избор: да станат пионери на общополезната необходимост.
9. Напълно независимият български журналист не е пионер на нито една социална необходимост.
10. Напълно независимият български журналист винаги е свободен от професионална заетост.

Една от най-популярните тези за ролята на масмедиите гласи, че те са кучето-пазач на гражданското общество. Ако я приемем за метатеория, бихме могли да заключим с твърдението, че в българския двор социалната промяна се индвикира от патриарха, освежаващ своя кучкарник.